Маршрутка

от Елин Рахнев

постановка Пламен Масларов
сценография Кольо Карамфилов и Татяна Димова

участват: Тончо Токмакчиев, Нона Йотова, Мария Статулова, Диян Мачев, Стефан Денолюбов, Кирил Ефремов, Богдан Казанджиев

премиера - 14 октомври 2006 г.

Кадри от "Маршрутка"

Елин Рахнев е роден на 3 юли 1968 година в София. Работил е като журналист във вестник “Континент”, сценарист на TV предаванията “Кръгове” /БНТ/ и “Невалидно” /ВТV/. Издател и редактор на литературното списание “Витамин В”. Автор е на книгите с поезия: “Съществувам“, “Развяване на минзухара”, “Октомври“ и на текстовете за театър “Боб”, “Прозорецът на Йонеско”, “Флобер”, “Кукувицата”, “Фенове”. Носител е на множество награди за поезия и драматургия. Стиховете и пиесите му са преведени на повече от двайсет езика.

Пътуването с Маршрутка не е пътуване, а валс за сетивата, произведение на изкуството, сълзотворен сюжет за кино или театър. То няма нищо общо с пътя, с някаква крайна точка. То е абсурд в абсурда, задръстване в задръстването, кикот в сълзата. То е безцеремонна траектория на живеенето ни, каймак на общественото, тотална анатомия на днес. То няма нищо общо с градския транспорт.

Пътуването с Маршрутка е върховен миг. И всеки, които не е участвал в него, изобщо не се е раждал. То е като азбука на последните години, като евъргрийн на бъдещето. То е исторически акт.

Елин Рахнев

Пламен Масларов е роден на 01.01.1950 г. в София. Завършва театрална режисура във ВИТИЗ /сега НАТФИЗ/ “Кр. Сарафов” в класа на проф. Христо Христов през 1974 г. След няколко години работа като театрален режисьор в Пловдив и Бургас, Пламен Масларов специализира кинорежисура и драматургия в Париж /СRUS/. Прави режисьорския си дебют с късометражния филм “Ситуация”. Първият му дългометражен филм “Любовта на Мирон” /1980/ печели наградата за най-добра мъжка роля на фестивала “Сан Ремо”, Италия. През 1992/94 г. взема участие в програмата на Европейския съвет за култура за източноевропейски страни – “Одисей”. От 2001 до 2003 г. е директор на Народния театър “Иван Вазов”. От 2004 г. е директор на Българска национална филмотека.

Автор е на около 50 документални и 10 игрални филма, сред които “Зелените поля”, “Съдията” /1986/, “Забранено за възрастни” /1987/, “Кмете, кмете” /1990/, “14-те целувки” /1997/ и др. Режисьор и съсценарист на телевизионните сериали “Съдебни хроники” /1992/, “Слово за ползата от четенето” /1999/, “Не се навеждай навън” /2004/

Не се явявам режисьор на спектакъла, а обикновен пътник

Става дума за пътуване. За пътуване в затворено пространство. Този момент се появява за различните автори и зрители някъде в началото на ХХ век. Защото дотогава хората са пътували с коне, с камили, с лодки и пространството по време на придвижването не е било така стеснено.

Story-то на пътуването от епохата на аргонавтите към днешните дни се променя едва при дилижансите в Северна Америка. Но както при древните, така и при сегашните хора това ПРОСТРАНСТВО е наситено с любови, страдания, криминални загадки и всичко останало, което съпътства едно пътуване през времето.

Дали сме в Ориент-експреса на Агата Кристи или в космическите кораби на американските ни колеги – всички ние пътуваме.

Лично аз имам на сърцето си две пътувания. Едното – литературно, а другото – филмово. Първото е “По пътя” на Джак Керуак, а второто – един югославски филм от 80-те години – “Кой пее там?”. И в двете творби съществуват някакви странни взаимоотношения между героите, близка до мен атмосфера, а и нещо непознато, което критиците обикновено наричат “дух на времето”.

Духът на “нашето” време, за радост или съжаление, се нарича “маршрутно такси”. Ние пак пътуваме, но все по маршрут – не бива да се отклоняваме от него – можем понякога да слезем, но не и да поискаме нещо повечко от това, че изобщо се движим.

В случая аз не се явявам режисьор на спектакъла, а обикновен пътник, тръгнал от Люлин /LIulin/ 4 и 5 до Младост /Mladost/ 2 и 4 или от Монпарнас – Париж /Montparnasse – Paris/ до Марше О Пюс /Пазара на бълхите - Marche aux Puces/.

Благодаря на актьорите, които участват в тази пътна далавера, благодаря на майка ми, която не надникна в пиесата предварително, благодаря на автора, който беше така търпелив при моите промени и накрая благодаря на колегите ми от Българска национална филмотека, които преглътнаха отсъствието ми като техен директор.

След обичайните “оскарови” благодарности ви желая приятно пътуване с извинението, че може и да друса и да не е толкова приятно.

Пламен Масларов

 

„Маршрутка” от Елин Рахнев, Вера Балева

С маршрутка към Венеция, Гергана Стойчева

”Маршрутка”-та като случаен превоз - Гергана Пирозова, в. „Дневник”

 

фотограф - Атанас Кънчев