Пластилин

от Василий Сигарев

постановка - Марий Росен
сценография - Анна Кирилова
музика - Константин Тимошенко

участват: Пламен Великов, Александра Василева, Анастасия Панайотова, Жанет Иванова, Цветомира Даскалова, Благовест Благоев, Цвятко Ценов, Явор Борисов

премиера - 19 ноември 2008 г.

Кадри от "Пластилин"

Спектакълът е осъществен със съдействието на Българска национална филмотека

Пътеводно
Това е един текст прозрение. Прозираш през него. Не че историята е непозната, но е разказана някак понятно и близко, понякога толкова близко, че ти иде да си затвориш очите.

Не съм броил персонажите, но са толкова много, че предварително се отказвам да се захвана с това. Едно множество от персонажи и един Максим, в който те се отразяват.

Както откриха актьорите на една репетиция - май ние сме пластилина. А зад това заглавие на текста се е скрило едно друго. Авторът го е нарекъл “Падение на невинността”, а неговият учител в драмописането го е прекръстил на “Пластилин”.
В крайна сметка имаме един Пластилин, едно Падение и една Невинност. И тъй като, нали, не бива да осъждаме, то поне можем да гледаме с широко отворени очи... както гледат децата...когато слушат приказка по телефона...
Марий Росен

Сигарев дойде на приемните изпити при мен с електричката от Нижний Тагил, носейки две странички машинописен текст пълни безумици. Попитах го: “Какво чете по пътя насам?”. Отговори ми или Кастанеда, или Коелю - беше от онези писатели, които никога не съм прелиствал. Казах му: “Браво! Записвай се веднага при мене!”. И той се записа. Половин година седя мрачен в ъгъла, наблюдавайки всички и след това наведнъж донесе 16 пиеси.
По-късно една нощ, когато вече имаше компютър, ми изпрати пиеса със заглавие “Падение на невинността”. Отворих пиесата в полунощ, започнах да чета, изчетох я и позвъних на Сигарев, за да му кажа: “Може спокойно да умреш, ти вече написа Пиесата на живота си”. А той ми отвърна: “Мисля да поживея още”. Още същата нощ изтрих неговото заглавие и написах своето - “Пластилин” и разпратих пиесата в стотина театъра. Ето така Сигарев стана известен.
Николай Коляда

Първото представяне на “Пластилин” пред публика е през юни 2000 година на Фестивала на младата драматургия в Любимовка. Режисьор е Кирил Серебреников. До края на 2000 година пиесата печели литературните награди “Антибукър” (номинация “Три сестри”) и “Дебют” (номинация “Драматургия”). Следват наградите “Еврика” и “Нов стил” през 2002.
За “Пластилин” Василий Сигарев получава и престижната британска театрална награда „Evening Standard” 2002. При връчването на наградата в размер от 45 000 евро Том Стопард заявява: “Ако Достоевски живееше в 21 век, непременно щеше да напише “Пластилин”.

”Пластилин” на сцената на Сатиричния театър” - Гергана Стойчева, Словеса

Пластилин, Програмата