Дами и господа, животът е пълен с недоразумения...
Непрекъснато нещо не ни достига. Ту Свобода, ту робство,
Ту малко лудост, ту малко разум. Ту социализъм,
Ту капитализъм. Не ни достига, дами и господа!
Не ни достигаха мислещите.
После не ни достигаха инакомислещите.
След това инакодействащите.
После инакогласуващите.
Непрекъснато нещо не ни достига дами и господа.
Като има идеали – не достигат капитали.
Като има капитали – не достигат идеали.
Светослав Пеев е роден на 4 април 1939 г. в София. Завършва актьорско майсторство при проф. Желчо Мандаджиев през 1964 г. От 1967 г. до 1997 г. е актьор в Сатиричния театър, а между 1986 и 1989 г. е директор на театъра. Изиграл е над 70 театрални роли, сред които героите на Стратиев: Иван Андонов - „Римска баня” (1974), Иван Андонов - „Сако от велур” (1976), Виртуоз - „Рейс” (1980), Лекар - „Максималистът” (1984), Директор на театър - „Балкански синдром” (1987). През 2006 г. Светослав Пеев поставя „Римска баня” на сцената на Сатиричния театър.
Светослав Пеев има над 100 телевизионни роли. Снимал се е в 23 филма, сред които “Мъже в командировка”, “С деца на море”, “Приятели за вечеря”, “Изпити по никое време”, “Матриархат”, “Войната на таралежите”, “Баща ми бояджията”.
Йонко Цонев е роден на 18 юли 1980 г. в София. Завършва театрална режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Снежина Танковска през 2006г. От 2004 г. до сега има 15 постановки в различни градове като Сливен, Перник, Дупница, Кърджали и София. В периода от 2008 г. до 2010 г. е ръководител на отдел „Художествено-творчески въпроси” в Държавен музикално-драматичен театър „Кадрие Лятифова” гр. Кърджали.
фотограф - Красимир Арабаджиев
”Стратиев позна преди 20 години какво ще се случи днес” - интервю на Светослав Пеев, в. “Класа”
Репортаж за премиерата в “Денят започва с култура”, БНТ
”Спомен за Станислав Стратиев” - “Нощни птици”, БНТ
Репортаж по Нова телевизия за премиерата
Светослав Пеев и Никола Анастасов гости в “Карбовски Директно”, Нова телевизия
]]>Поредната вечер, която ексцентричен математик не желае да прекара сам. Готов е на всичко, затова приема да участва в особена игра. Игра, в която не вярва. Предварително е решил да се отнесе към нея като към научен експеримент и с математическа точност да докаже нейната абсурдност и несъстоятелност, безсмислието й. Подготвил е всичко, премислил е всичко, съставил е план. Обектът на неговото изследване е играта на приятелство. В дома му идва човек, двамата трябва да са близки, но нямат право да знаят нищо един за друг. Не трябва да се наричат с истинските си имена, затова избират тази вечер да се казват Саймън и Гарфънкъл, като легендарния дует от 60-те и 70-те на ХХ век, които изпяха страхотни песни за приятелството. Тази вечер двамата трябва да си въобразят, че се познават, тази вечер те трябва да повярват в приятелството – ще ловят риба, ще пият бира, ще ядат наденички, ще се спукат от смях, ще пеят песни, без да им пука, че пеят фалшиво, всичко, което обикновено правят приятелите. Постепенно границите на играта стават все по-трудно доловими и тя прераства в истинско човешко общуване. Може би тази вечер двамата няма да бъдат сами?
Калин Ангелов и Здрава Каменова
Здрава Каменова е завършила актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” през 2002 г. В периода 2003-2006 г. се занимава активно с куклен театър, прави четири авторски постановки - всичките стават носители на престижни национални и международни награди. През 2005 г. печели годишната награда на САБ „Икар” за куклено изкуство. През 2006 г. в НДТ „Сълза и смях” се играе нейната пиеса „Искам да вярвам, че всичко свършва хубаво” под заглавие „Отклонения” (режисьор Калин Ангелов). През същата година в ДТ „Гео Милев” - Стара Загора Георги Георгиев поставя нейната пиеса за деца „Олеле!”. През 2008 г. в театър „Възраждане” е поставен моноспектакъла „Когато рокът беше млад” по пиесата й „Баща ми” (актьорът Борис Георгиев е номиниран за дебют на наградите „Икар 2009”). Пиесите на Здрава Каменова „Искам да вярвам, че всичко свършва хубаво”, „Баща ми” и „Гимнастика за бременни” са номинирани три поредни години на Друмевите празници „Нова българска драма” в Шумен и са публикувани в сборниците „Нова българска драма” (2006, 2007, 2008). През 2010 г. тя печели конкурса организиран от ОСАИК „36 маймуни”, по проекта ProText - Произведено в България и работи с Гергана Димитрова по създаването на пиесата „Праехидно”.
Пиесата „Гарфънкъл търси Саймън”, създадена в съавторство с Калин Ангелов, получава Националната награда за драматургия „Иван Радоев” – Плевен, 2011г.
В Сатиричния театър за втори път се поставя пиеса на Здрава Каменова. През октомври 2009 г. е премиерата на „Олеле!” (постановка Здрава Каменова, режисьор Георги Георгиев).
Калин Ангелов завършва театрална режисура в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” през 2005 в класа на проф. Пламен Марков. Досега е поставил седем спектакъла: „Изкуство” от Ясмина Реза в Учебния театър при НАТФИЗ и „Дело” от А. В. Сухово-Кобилин в ДТ-Стара Загора (сезон 2004/2005); „Асансьорът” от Георги Марков в ДТ-Стара Загора (сезон 2005/2006); „Отклонения” от Здрава Каменова, копродукция на НДТ „Сълза и смях” и Театрално сдружение „Завеса” и „Двамата веронци” от Уилям Шекспир в ДТ-Стара Загора (сезон 2006/2007); „Истории от старата България” по автентични български фолклорни текстове, подбрани и разработени от проф. Иванка Бенчева в Учебния театър при НАТФИЗ (сезон 2008/2009); „Васа Железнова (Майка). Сцени” от Максим Горки в МДТ-Велико Търново (сезон 2009/2010).
фотограф - Бранимир Миладинов
]]>Персонажът на Мая Новоселска има много какво да сподели с нас. И да го направи отново с неистово ободряващ смях, но и с малко тъга, с внезапни мигове на замисляне, може би и с една голяма, спускаща се по лицето на клоуна сълза...
Нейният малък човек има огромни мечти, летящо въображение, той непрекъснато се опитва да преодолее неудовлетвореността си от съдбата, самоотвержено търси убежище в света на фантазията...
Спектакълът не може да се разкаже. Но всеки ще разбере, че в него става дума за нас, неговите зрители. Всичко, което е театърът на Теди Москов, всичко, което е невероятното актьорско майсторство на Мая Новоселска, го има в “Едно малко радио”.
Като всеки голям спектакъл, този ни прави по-добри.
Наградата`2011 на Обществото на независимите театрални критици (ОНТК) за Мая Новоселска за моноспектакъла „Едно малко радио”
Участие на Теди Москов в “Денят отблизо с Мира”, БНТ
„Едно малко радио” е разказ за малкия човек, с големи мечти, сподели Теди Москов
”Мая Новоселска и Теди Москов: Всеки нов спектакъл е първи” - в. “Дневник”
”Малкото радио” на Мая и Теди - репортаж в Новините на БНТ
Мая Новоселска Прави уникална пилешка супа за душата и надува тромпета с нещо на Вагнер
Теди Москов - за малкия човек с големи мечти
Теди Москов гостува в ефира на „Нашият ден” в репортаж на Светла Милчева, БНР
Теди Москов гост в “Денят започва с култура”, БНТ
”На крилете на една актриса” от Деница Тодорова
”Теди Москов викна Мая Новоселска на кандидатчовешки изпит” от Ирина Гигова, в. “Новинар”
”Теди Москов и Мая Новоселска показват как се ражда актрисата” от Димитър Стайков, в.“24 часа”
]]>Това, което се случва на архитект Стилянов, може да се случи на всеки от нас. На мен, на теб… Искаме да бъдем свободни, да бъдем себе си, да живеем според убежденията си, да преодолеем страхове, комплекси и социални навици, но все се намират причини, които ни карат да отстъпваме, да премълчаваме, че тънем в нелепост и абсурд, в мизерията на своята безсмисленост и дребна хитрост… Не е лесно да бъдеш почтен и честен в общество, в което почтеността, честността и уважението към отделния човек не са общоприети ценности. Арх. Стилянов иска да постъпи така, както му диктува събудилата се в една прекрасна утрин негова творческа и гражданска съвест. Той е въодушевен от решимостта си, започва да изпитва непознатите до този момент наслади на самоуважението. Той тръгва окуражен и свободен към заседанието на експертната комисия, където този път ще им каже цялата истина…Но му се скъсва копчето на панталона… Може ли едно копче да провали един красив порив?
Василена Радева е родена на 23 юли 1982 г. в Провадия. Завършва специалността „Режисура за драматичен театър” (клас на проф. Пламен Марков) в НАТФИЗ «Кр. Сарафов» през 2006 г. Първата й постановка е „Вампир” от А. Страшимиров в ДТ-Стара Загора (2005; номинация за наградите „Икар 2006” за режисьорски дебют). Следват „Сестри” от Л. Разумовска в ДКТ-Шумен (2008), „Тунелджии” от Д. Дюинс в Артхостел „Usually we spend our time in the garden”, София (2009), „Грозният” от М. фон Майенбург в Театър „София” (2009), „Малкият принц”от Ант. дьо Сент Екзюпери (социален проект за деца с ментални и физически увреждания), с. Паталеница (2009), „Нордост – Приказка за разрушението” от Т. Бухщайнер в Младежки театър – София (2010; награда „Аскеер 2010” за изгряваща звезда; награда „Икар 2011” за най-добър спектакъл; награда за изкуство „Стоян Камбарев”), „Карнавал.com” от Ж. Галсаран в Младежки театър – София. Василена Радева е режисьор в Сдружението за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“, чийто пилотен проект е Protext (сценични четения в несценични пространства на нова европейска драматургия). Участвала е в международни режисьорски ателиета и семинари в Германия и САЩ.
Когато ти е трудно да кажеш нещо за едно произведение, опитай да разсъждаваш върху заглавието му. То е екстракрът, събран от автора – отправната или финална точка, която той е дал на творбата си. А в нашия случай заглавието е многоточие... „Животът, макар и кратък“...
Всеки може да го продължи сам, но никой не може да го оспори. Такава е тази пиеса, писана преди двадесет и пет години, дано такова да бъде и нейното представяне днес! Докато репетирахме, ние мислихме за Живота като за бунт срещу собствената ни апатия и склонност към комформизъм. За Живота, който макар и кратък, иска да бъде запомнящ се живот. И за човешкото ни време, което тича и си играе с нас като дете, понякога спира, понякога се връща, понякога седи на две пространства едновременно, понякога просто изчезва...
Василена Радева
фотограф - Симон Варсано
”История с (без) копче” - Деница Тодорова
”Падащи панталони вкарват герой на Стратиев в кафкиански абсурд” - Ирина Гигова, в. “Новинар”
”Хитове на Стратиев в Сатирата” - Васил Балев, в. “Труд”
Репортаж по БНТ, “Денят започва с култура” за премиерата на “Животът, макар и кратък”
”Сатиричният театър стартира сезон 2011-2012 г.” - Борислав Костурков
”Стратиев се върна в Сатирата” от Патриция Николова, в. “Труд”
]]>Ако си купите гардероб и той говори, може и да не сте луд.
Но когато Гардеробът ви разбира от изкуство, рисува портрет на жена ви и държи да му вземете куче, значи животът ви е изправил пред поредица изпитания, за които може и да не сте готов…
Гаро Ашикян е роден на 1 май 1973 г. Завършва Академия за музикално и танцово изкуство в Пловдив, специалност композиция в класа на проф. Иван Спасов. Завършва режисура в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” в класа на проф. Пламен Марков.
Постановки:
“Кайн” от Байрон, ДТ - Смолян
“Пуякът” от Мрожек, НАТФИЗ “Кр. Сарафов”
“Тартюф” от Молиер, НАТФИЗ “Кр. Сарафов”
“Хубавата Клара” от Фасбиндер, ДТ - Благоевград
“Господин Паул” от Танкред Дорст, Малък градски театър “Зад канала”
“Олеана” от Мамет, Фестивален център – Варна
“Delete” от Баурезима, Театър “София”
“Женитба” от Гогол, Срумица /Р.Македония
“Ревизор” от Гогол, ДТ - Благоевград
“Господин Колперт” от Гизелман, ДТ - Стара Загора
“Закуска, обяд, вечеря” от Мошина, ДТ - Благоевград
„Боговете” от Георги Данаилов, Сатиричен театър
“Еснафска сватба” от Б.Брехт, Срумица /Р.Македония
“Женитба” от Гогол, ДТ - Пазарджик
“Онзи, който се хили” от Венцислав Кулев, Народен театър „Иван Вазов”
Автор на музика за театрални постановки и филми.
Награди:
“Ревизор” – награда на публиката на Театралния фестивал в Благоевград
Награда за съвременна композиция на Академичния конкурс за Камерна музика
Лауреат на конкурса “ Иван Спасов” за съвременна българска музика.
фотограф - Симон Варсано
Репортаж на Виолета Ашикова - БНР, програма “Хоризонт”
http://www.vsekiden.com”>”Борисов поздрави „Максималистът” с огромен букет” от Яна Донева
”Хитове на Стратиев в Сатирата” - Васил Балев, в. “Труд”
Репортаж по БНТ, “Денят започва с култура” за премиерата на “Максималистът”
”Сатиричният театър стартира сезон 2011-2012 г.” - Борислав Костурков
”Стратиев се върна в Сатирата” от Патриция Николова, в. “Труд”
]]>„Календарни момичета” е забавна английска комедия, вдъхновена от действителна история. Традиционно дамите от Женското дружество в градчето Нейпли са ангажирани с благоприлични, скучни и понякога глупави занимания. Но по-същественото от участието им в конкурси за пайове и обменянето на рецепти за мармалади е, че тези жени държат една на друга и се подкрепят. Когато съпругът на Ани умира от рак, те решават да съберат пари за нов диван в болничната чакалня като направят „алтернативен” календар. Различното този път е, че зад обичайните чайници, плетки и цветя дамите, преодолявайки свян и предразсъдъци, позират разсъблечени. Неочаквано проявените смелост и оригиналност им носят световна слава, а печалбата от календара надминава и най-дръзките им мечти.
Тим Фърт е роден 1964 г. Израства в Уорингтън, Северозападна Англия. В юношеските си години се увлича по писането на песни. Докато учи в Кембридж, Тим Фърт среща режисьора Сам Мендес, който поставя някои от ранните му драматургични опити. След това е поканен от Алън Ейкбърн да работи в Stephen Joseph Theatre, Scarborough. Първата пиеса, която донася международно признание на Тим Фърт е „Островът на Невил” (1992), номинирана за наградите „Evening Standard” и „Laurence Olivier”. През 2003 г. мюзикълът „Нашата къща”, за който MADNESS пишат музиката, е отличен с наградата „Laurence Olivier”. До момента Тим Фърт има написани 11 пиеси и продължава да е изкушен от музиката. През 2004 г. записва първия си албум „Безвреден флирт” и заедно с Уили Ръсел създават песни, които стават основата за музикалния спектакъл „С други думи”, обиколил цяла Англия.
От 1993 г. Тим Фърт пише сценарии за телевизионни филми и сериали – комедии и детски предавания, които са отбелязани с множество международни награди. През 2003 г. два филма, чиито сценарист е Тим Фърт, са в челната петорка на британските класации - „Черна топка” и „Календарни момичета”.
Днес „Календарни момичета” се нарежда сред петдесетте най-касовите и гледани английски филми. В него се снимат едни от големите дами на английското кино - Хелън Мирън и Джули Уолтърс. Филмът печели наградата за най-добра британска комедия, а Хелън Мирън е номинирана за главна женска роля от „Европейските филмови награди” и от „Златен глобус”.
През 2008 г. Тим Фърт преработва сценария си и в Лондон се появява сценичната версия на „Календарни момичета”. Спектакълът е оценен високо от зрителите и критиката. От 2009 г. започва невиждано по мащаб национално турне, което продължава и до днес. Пиесата има награда „What’s on stage” за най-добра комедия и номинация „Laurence Olivier”.
Горчива ирония е, че иначе забавният и увлекателен сюжет на „Календарни момичета” води началото си от тъжно събитие в малък град в Йоркшир. През 1998 г. петдесет и тригодишният Джон Бейкър се разболява от левкемия. Приятелките на съпругата му от местното женско дружество решават да издадат календар, за да съберат средства за Фонда за изследване на левкемията. Въпреки че Джон умира 5 месеца след поставянето на диагнозата, жените не се отказват от идеята, която го е веселяла в тежките дни на лечение. Те отпечатват календар, но не с традиционните илюстрации на пейзажи или снимки на ръкоделия, а с техни собствени разголени фотоси, по подобие на фотомоделите и кинозвездите. Смелите дами са на възраст между 45 и 65 години, със стабилни семейства, пораснали деца, а някои и внуци. Сред тях има общински служителки, рентгенолог, пилатес-инструктор, художничка, училищен администратор.
Отзвукът от „екстравагантното начинание” е неочакван и мащабен. Дамите привличат вниманието на медиите, от цял свят пристигат писма в подкрепа на каузата. През изминалите години от продажбата на календара, издаването на нови негови версии и организирането на по-традиционни за едно женско дружество дейности, Благотворителният фонд, посветен на Джон Бейкър, печели над 2 милиона английски лири. Символ на цялостната кампания става любимото растение на Джон – слънчогледът.
фотограф - Симон Варсано
”Актриси се събличат в Сатирата”, в. “Стандарт”
Английски хумор и премерена еротика в „Календарни момичета”
”Време за жени в Сатирата”, в. “Труд”
”Почтени дами се събличат за гол календар”, в. “24 часа”
”Време за жени в Сатирата” от Яна Донева
”Благотворителност без задръжки” от Деница Тодорова
”Две премиери на двата полюса - на трагедията и на комедията” от Борислав Костурков
”Почтени семейни дами взривяват консервативния дух” - в. “Дума”
]]>Млад мъж се явява на интервю за работа в просперираща компания.
Какви ще са изискванията към него, пред какви изпитания ще бъде изправен той... В каква игра ще го въвлече интервюиращият го, докато моделира в съзнанието му представата за ИДЕАЛНИЯ СЛУЖИТЕЛ…
Елин Рахнев
е едно от най-популярните имена в новата българска литература.
Автор е на пиесите „Боб”, „Фенове”, „Маршрутка”, ”Флобер”, ”Прозорецът на Йонеско”, „Кукувицата” и на книгите с поезия „Съществувам”, ”Развяване на минзухара”, ”Октомври” и „Канела”.
Два пъти е носител на „Икар” за драматургия.
Пиесите и стиховете му са преведени на повече от петнайсет езика.
Марий Росен е роден 1977 г.
Завършва театрална режисура в класа на Стоян Камбарев и Юлия Огнянова в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” през 2000 г.
Поставил е спектаклите: „Нещастните усилия на любовта” по Шекспир (Театър „Ла Страда”); „Лунни ангели” – авторски спектакъл (Театър „199”); „Жираф” - авторски спектакъл (Сатиричен театър); „Бели нощи” по Достоевски (Сатиричен театър); „Сесил” от Жан Ануи (Сатиричен театър); „О2” от Карл Джераси (Сатиричен театър), „Пластилин” от Василий Сигарев (Сатиричен театър).
Марий Росен е инициатор и режисьор на пърформансите „Раждането на новото слънце”, изпълнен в Зимната градина на Външно министерство и „Бленуване”, представен в Голяма зала на Национална Художествена Академия.
Заедно с режисьора Валерия Вълчева работят над проектите „200 000 години” - театрален пърформанс по Чехов, показан в изоставената сграда на бившия музей на Революционното дело; „Дълбоко високо” по текстове на Рембо и Метерлинк, игран в Параклиса на Националната Художествена Галерия; „Трагедия за Ромео и Жулиета”, създаден специално за GOATMILK Festival в село Бела Речка и „Хамлет”, осъществен в Националната Художествена Академия.
Марий Росен участва като актьор в постановките “Дългият път на деня към нощта” (реж. Юлия Огнянова); „Януари” и „Три сестри” (реж. Стоян Камбарев); „Комедия от грешки” и „Битката” (реж. Димитър Недков); „Пинокио забранено за деца” (реж. Веселка Кунчева); „Радован ІІІ” (реж. Рангел Вълчанов); „Укротяване на опърничавата” (реж. Мариус Куркински).
Мисля си за Правилата, за Възпитанието.
Мисля си за юздите на конете, за каишките на кучетата, за панелните кутийки.
За онези тънки нишки, които ни приземяват, правят ни реални един спрямо друг, институционират ни, ако има такава дума.
И обратно на това си мисля за Свободата, за Ирационалното.
За Любовта на влюбения и ужаса от Самотата, за страха от Смъртта.
Доколко можем да ги понесем на плещите си.
И защо понякога искаме сами да си сложим юздите, стегнем каишите и свием в кутийка.
За силата на Контрола и Самоконтрола и колко е трудно понякога да се освободиш.
И накрая си мисля за една Усмивка, която остава.
Марий Росен
”Тест” на Рахнев ни доказа, че още сме Хора” от Яна Донева
”Чрез отметки към прогрес” от Деница Тодорова
”Стоянка Мутафова разцелува Елин Рахнев” от Албена Атанасова, в. “Стандарт”
Елин Рахнев тества границите на човешката устременост
http://www.bbt.tv/sutrin_s_bbt#video_4370
фотограф - Симон Варсано
]]>
Шест двойки – едни току-що запознали се; други, преживели първата искра на привличане; трети, срещнали се отново след години... Всички те преоткриват радостта от живота и надеждата за ново начало, които любовта провокира.
Текстът се поставя за първи път.
фотограф - Красимир Арабаджиев
http://bnt.bg/bg/news/view/38446/karnaval_v_satirichnija_teatyr
http://www.vsekiden.com/78151”Смешно-тъжен “Карнавал” се разиграва в Сатирата” от Яна Донева
Камен Донев събира 6 двойки в “Карнавал”
Кои са ключовите моменти в живота на една семейна двойка? Първата брачна нощ, раждането на първото бебе, първата изневяра, първото осъзнаване, че децата вече са големи, първите съмнения какво са ни отнели годините заедно…
Под балдахина на спалнята си Тя и Той преминават през различните етапи на брака, концентрирайки ги в ярки като фойерверк сцени. В комедията на Сидони – Габриел Колет типично френската словесна изтънченост се преплита с финото чувство за хумор, за да извлекат есенцията от един 35 годишен семеен живот.
Сидони - Габриел Колет (1873 - 1954) е едно от най-големите явления във френската литература от първата половина на ХХ век.
Писател, драматург, актриса, скандална в личния си живот, брилянтна в творчеството си, тя е титулувана „Кралица на френската словесност”. За нея Кокто казва: „Без да принадлежи към която и да била литературна школа, бягайки от тях, както бягат децата от училище, Колет успя да натрие носа на всички школи.”
Творчеството на Колет поразява с многообразието си – изящни новели-миниатюри, психологически романи, философска проза в дневници, поетически портрети, книги с пътешествия, киносценарии, критически статии, пиеси, либрета. За 54 години творческа дейност Колет написва 50 книги с художествена проза и 4 тома статии, посветени на театъра.
Колет е наградена с ордена на Почетния легион, избрана е за член на Кралската академия в Белгия.
През 40-те и 50-те години редица нейни произведения се драматизират и поставят в театъра, екранизират се в киното.
През 1945 г. Колет става първата жена член на Академията „Гонкур”, а след четири години и неин председател.
фотограф - Симон Варсано
Съпрузи опъват балдахин в Сатирата
”Хумор и страсти под балдахина”, в. “Дума”
Залага ли капани семейният живот?
”Сатирата вдига завесата на съпружеския живот” - Лиляна Караджова, в. “Новинар”
”Той и Тя зад завесите на балдахина” от Славина Илиева - Сю
http://www.programata.bg/?p=39&l=1&c=1&id=58278
]]>
В „Характери” две семейства водят бурен съседски живот. Подкрепят се в моменти на страстни разправии, заедно са в мигове на възход и радост, сродяват се, редят софри, разкриват дълбоко пазени тайни…
Семействата на оперната певица Лукреция и нейния съпруг Мецан, на военния Янко и бившата стюардеса Жана ни разсмиват с неочаквания поглед върху баналностите на ежедневието, но и напомнят, че в живота на всеки се случват чудеса и ярки събития.
Героите са чешити със съзнание за неповторимост и лично величие, запомнящи се като индивидуалност и същевременно допълващи се в цветна картина.
Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Програма “Култура” на Столична община.
Камен Донев е роден през 1971 г. в град Русе. Осем години активно се занимава с фолклор в танцов ансамбъл „Найден Киров”. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев. От 1994 г. до 2009 г. е актьор в Театъра на Българската армия. Изиграл е над 40 роли в театъра и киното, сред които Нягул в „Греха Куцар” по Йовков, Агамемнон в „Агамемнон” по Есхил, Войцек във „Войцек” от Бюхнер, Дмитрий Карамазов в „Братя Карамазови” по Ф.М.Достоевски, Троил във “Война и блудство-блудство и война” по “Троил и Кресида” на Шекспир, Зарко в “Бая си на бълхите“ от Боян Папазов, Бърнард Найтингейл в “Аркадия“ от Том Стопард, Дон Жун и Критикът в спектакъла на Теди Москов “Комедия на слугите“, Стенли Ковалски в „Трамвай Желание” от Тенеси Уилямс, Хелмер в “Куклен дом” от Ибсен, Петручио в „Укротяване на опърничавата” от Шекспир.
Работил е с режисьорите Крикор Азарян, Галин Стоев, Теди Москов, Николай Ламбрев, Красимир Спасов, Стоян Радев.
Камен Донев е автор на повече от 30 драматургични творби, най-известните сред които са: “Обърнете внимание”, “Четири чифта пагони“, “Почивен ден”, “Мартин, Данчо и майка им”, “Средиземноморци”, “Самолетът беглец”, “Живот и здраве». Номиниран е за драматургия с наградите „Икар”, „Аскеер”, „Елиас Канети”.
Камен Донев създава авторски постановки и хореографии, има участия в международни театрални фестивали.
Моноспектакълът му “Възгледите на един учител за народното творчество” е безспорното театрално събитие от 2007 г. насам. Спектакълът е с награди от Чудомировите празници – Казанлък, Международен фестивал „Друмеви театрални празници” – Шумен, Международен театрален фестивал “BGMOT” – Габрово, Национален фестивал на малките театрални форми – Враца 2008, „Балкански театрални европортрети” – Благоевград, Международен театрален фестивал „Золотой Витязь” – Москва.
Новият спектакъл на Камен Донев с премиера в Сатиричния театър, интервю по бТV
http://news.data.bg/8/lifestyle/116151/семейни_драми_народна_музика_и_много_с
”Чешити в Сатирата” - Албена Атанасова, в. “Стандарт”
”Шекспир на простолюдието” - Ирина Гигова, в. “Новинар”
Запис от пресконференцията по повод премиерата на “Характери”
Семейни драми, народна музика и много смях
Кратки проблясъци на безумие: Характерите на Камен Донев
фотограф - Симон Варсано
]]>
Марк Камолети е роден на 16 ноември 1923 г. в Женева в семейството на архитект. Въпреки очакванията да наследи професията на баща си, той се отдава на артистичната си природа и решава да стане художник. По-късно Камолети споделя, че за него театърът е движеща се картина с ярки и едро щриховани образи, в която се пресичат персонажи, цветове и действие. През 1958 г. завършва първата си пиеса „Слугинята Ана”, поставена в парижкия театър “Comedie Wagram” и изиграна над 1300 пъти. За цялата си кариера като драматург Камолети написва 18 комедии, които се радват на огромен успех и му извоюват титлата «Бомарше на ХХ век». „Двама на канапето” (1972 г.) е показана 2200 пъти пред публика, а „Обед в леглото” (1980 г.) – 1950. Десетте най-популярни пиеси на Камолети биват излъчени в телевизионен вариант по «France 2» и са гледани от повече от 92 милиона зрители.
Комедията, която превръща Марк Камолети в легенда, е „Боинг, Боинг”(оригиналното заглавие на «Air Tango”). Пиесата е поставена за пръв път през 1960 г. в един от най-големите парижки части театри „Comedie Caumartin», а в последните 45 години се играе ежедневно в театр «Michel». Само през парижския «Боинг, Боинг» са минали около 300 актьора. «Боинг, Боинг» е поставена в над 55 страни и е играна към 18 000 пъти, с което влиза в рекордите на Гинес. В средата на 60-те години пиесата е екранизирана в Холивуд с участието на Тон Къртис, Джери Луис, Дани Савал и Телма Ритър във филма.
Самият Камолети твърди, че колосалният успех на пиесата му се дължи на свързването на две прости, но много типични за всеки мъж влечения – към многоженството и към летенето.
Сюжетът на “Air Tango” се заплита около приключенията на млад мъж, изобретателно сгодил се едновременно за три стюардеси, работещи в различни авиокомпании. И както се случва в добрите комедии, строго разчертаният график „едната отлита, другата каца” в един прекрасен момент се обърква и на годеника му се налага неочаквано да лавира между три любвеобилни жени…
КОМИЦИ КОНКУРИРАТ ПАРКЕТНИТЕ ШОУТА, в. „Монитор”
Комедията “Air Tango” дебютира в Сатиричния театър
„Стюардеси щурмуват Сатирата” – Ирина Гигова, в. „Новинар”
Стюардеси свалячки в Сатирата, в. „Стандарт”
http://www.dnes.bg”>Страсти под налягане
фотограф - Симон Варсано
За да разбере къде мъжът й е скрил заплатата си, Надежда Петровна подхожда малко нетрадиционно – извиква у дома си хипнотизатор. Но покрай признанието под хипноза къде е скривалището на парите, Борис издава и други дълбоко „лични” тайни – къде е служил като войник, колко се е охарчил за подарък на любимата си съпруга и дали й е изневерявал. Излизайки от транс, Борис вижда Надежда и хипнотизаторът в доста двусмислена поза да се боричкат на пода и в пристъп на ревност настоява тя също да бъде хипнотизирана, за да се установи истината. Оказва се, че в сравнение с тайните на Надежда, лъжите на Борис са детски провинения.
Василий Владимирович Сигарев
е роден 1977 година в град Верхняя Салда, Свердловска област. Учи в Нижнетагилския педагогически институт до трети курс, след което постъпва в Екатеринбургския театрален институт в класа по драматургия на Николай Коляда и още преди да е навършил двадесет и пет се радва на шеметна кариера като драматург.
Възхваляван като „гордостта на Урал”, „еталон за нова руска драматургия” и „най-екзотичния автор, властващ по Западната театрална сцена”, Сигарев е известен от Москва до Лондон. Негови пиеси са поставяни в московските „Център за драматургия и режисура”, Театър „При Никитските врати”, Театър „Гогол”, МХАТ „Чехов”, лондонския Royal Court, хамбургския Schauspielhaus и по сцените на десетки руски градове. Превеждан е на английски, немски, френски, полски, сръбски, фински, датски, шведски, чешки, холандски.
Василий Сигарев е лауреат на руските и международни премии: Дебют, Антибукър, Еврика, Evening Standard, Нов стил.
До момента Сигарев е автор на 15 пиеси, между които най-известни са «Пластилин», «Черно мляко», «Детектор на лъжата», «Божиите кравички се връщат на Земята», «Руско тото», «Фантомни болки», «Парфюмеристът».
„Детектор на лъжата. Два часа заразителен и здравословен смях” - Десислава Лазарова
фотограф - Атанас Кънчев
]]>Връщайки се от почивка, Иван Антонов заварва в хола си суматоха. В негово отсъствие при ремонта на жилището му е открита добре запазена римска баня от времето на Полпилиан. От този миг животът на Антонов се превръща в пълно безумие. В центъра на хола му се заселва Доцента, готов да спи сред разкопките, дори да зареже годеницата си само и само някой да не посегне на „откритието му”. „Изкуствовед”-износител започва да преследва Антонов с идеята как ще пласират римската баня зад граница, а опитен адвокат го притиска да продаде изгодно апартамента на вманиачен по античните находки клиент. Но и това не е всичко. За нуждите на басейна е назначен спасител, който ежедневно „спасява” Антонов.
Пиесата „Римска баня” е поставена за първи път на сцената на Сатиричния театър. Премиерата е на 11 февруари 1974г. Това е едно от представленията с най-дълъг живот в репертоара на Сатирата. На 8 април 1975г. спектакълът е изигран за 100-тен път в зала „Универсиада”. На 4 май 1981г. се е състояло 300-то представление, а на 4 май 1986г., 12 години след премиерата – 400-то представление.
През 1986г. „Римска баня” на Сатиричния театър представя България на Театър на нациите, проведен в Нанси – Франция.
фотограф - Иво Хаджимишев
Как се роди “Римска баня” - разказ на участници в събитията
”Отново “Римска баня” в Сатирата” - Ирина Гигова, в. “Новинар”
”Римска баня” не е само соцабсурд” - Николай Искров, в. “Сега”
"ВЕЧЕРЯ ЗА ТЪПАЦИ: Тя наистина съществува! Познавам част от участниците. Мой приятел трябвало да заведе тъпак на вечеря у Кастел, но онзи тип се разболял. Приятелят ми, абсолютно полудял, се обадил на Кастел, за да го помоли да му услужи с друг тъпак... Между другото, сред тъпаците има една фатална категория. Тези, които винаги са на вашите услуги, са най-опасни. Единственото, което мога да кажа за успокоение на тъпаците, е, че и аз съм тъпак в очите на някого." Франсис Вебер Иржи Менцел (р. 1938 г.) е от режисьорите, принадлежащи към поколението „чешка нова вълна”. Заедно с Милош Форман, Вера Хитилова и Яромир Иреш той записва своето име в световната енциклопедия на киното, заявявайки себе си като един от най-големите майстори на комедийното изкуство на двадесети век. Още с първия си филм „Строго охранявани влакове” Иржи Менцел печели „Оскар” за чуждоезична продукция през 1967 г. Това е първият случай, в който източноевропейска творба получава тази кинонаграда. Следващият филм на Менцел – „Капризно лято” взима Голямата награда на фестивала „Карлови Вари 68”, а „Чучулиги на конец” (1969 г.) е отличен със „Златна мечка” на Берлинския фестивал през 1990 г. Менцел има и една номинация за „Оскар” за филма си „Селце мое, централно” (1985 г.) През последните няколко години Иржи Менцел се отдава на работа в театъра, където се изявява не само като режисьор, но и като актьор. И тук той продължава да следва своите пристрастия към изкуството на Чарли Чаплин, Бъстър Кийтън, Лоурел и Харди. фотограф - Иво Хаджимишев Вечеря за тъпаци "Сатиричният театър сервира "Вечеря за тъпаци" за 200-ен път" "Бърнев срещу Ганев - кой е по-по-най...като тъпак" - Ясмина Александрова, сп. "Тема" Театър 200 пъти тъпаци на маса
]]>Искате ли да разберете какво се случва зад кулисите по време на едно представление? Искате ли да се посмеете с най-добрата английска комедия на 80-те години? А там, зад кулисите, кипи такава смесица от случки, характери и отношения, че само с най-голям късмет няма да ви заболи коремът от смях.
„…Въпросът е тази вечер да изкараме веднъж пиесата с вратите и сардините. Това е всичко - врати и сардини. Влизаме – излизаме. Донасяне на сардини и изнасяне на сардини. Това е фарсът. Това е театърът. Това е животът…”
Лойд Далас, герой от пиесата „Още веднъж отзад”, режисьор на пиесата „Без дрехи” от Робин Хаусмънгър
Изброяването на театралните награди, присъдени на
Майкъл Фрейн (род.1933 г.)
би запълнило цяла страница.
Този бивш журналист, публикувал в „Гардиън” и „Обзървър”, автор на книга с философски есета, пет романа, документални сериали, голям брой театрални, телевизионни и радиопиеси е безспорен любимец на театралната публика и критиката.
Самият Майкъл Фрейн споделя, че в периода, в който е изгубил вяра в собствените си думи, се е влюбил в театъра, където героите говорят вместо автора. А неговите герои наистина говорят „добре”, превръщайки пиесите му в словесни престрелки, сред които са заложени остроумно капаните на всевъзможни комедийни ситуации и характери.
В това отношение „Още веднъж отзад” е най-емблематичната сценична творба на Майкъл Фрейн. Завършената през 1982 г. пиеса е отличена с наградите на Стандарт Драма и Обществото на театрите от Уест Енд за НАЙ-ДОБРА КОМЕДИЯ НА ГОДИНАТА. „Таймс” отбелязва: „Тази пиеса вдигна летвата на смеха на олимпийско ниво”, а в Лондонския „Стандарт” са лаконични: „Публиката се търкаляше от смях”.
Едно нещо е сигурно – „Още веднъж отзад” е най-често поставяното заглавие от Майкъл Фрейн.
фотограф - Иво Хаджимишев
]]>Народното творчество е творчество, което се създава от народа. Толкоз. То се ражда основно по селата, т.е. извън града. Но и това, което се ражда в града, пак може да се каже, че е народно творчество, защото хората в града обикновено са от селата.
Това се вижда най-добре през почивните дни, когато те отиват в селата, а хората от селата в събота и неделя посещават града, за да продават това, което отглеждат в самите села, и да си закупят от града онова, което съответно в селата липсва. Така нареченият народен творец заучава, помни, изпълнява, но също така той трябва да интерпретира, фантазира и дообогатява основно с любов и от все сърце да предава на своите наследници дообогатеното.
Важното обаче е, че в народното творчество никой не иска да развали направеното,а обратното - да го направи по-хубаво. Просто като боб.
Темата, с която ще се занимаем, е: преоткриването на народното творчество и широкото му прилагане в ежедневието за подобряване здравето, работоспособността, общуването и почивката на хората. Народните песни и танци могат да помогнат за справянето с житейските несгоди, стреса, самотата, скуката, проблеми с двигателно-опорния апарат, умората, негативните емоции, общуването. Както и да се приложи в целия диапазон на работната седмица, двата почивни дни и отделеното време в личен план.
„Български разкази”. Обобщено заглавие, но конкретна идея.
„Български разкази”. Това са думите на моите родители, думите на техните родители. Тези думи са оставили отпечатък в разказите на сегашните ми приятели и близки. Разкази, които слушам всеки ден. Нашето ежедневно слово. Отделните части на спектакъла показват различни видове човешка мисъл, пресъздадена в различни видове слово. От народната приказка, през документалния разказ, до произведението на един автор. Три аспекта на българското съзнание, слово и живот: приказна необяснимост, документална безпощадност и авторско творчество.
„Български разкази”. Те непрестанно звучат и бучат около нас. Театърът ще ги пренесе вътре в нас.
Гласовете на майките и бащите ни, на бабите и дядовците ни, на големите ни писатели. Те си приличат, те са близки, те трябва да стоят в душите ни като спомен и опора за един прекрасен райски свят. Свят в който трябва да се завърнем.
Театърът трябва непрестанно да припомня тези гласове, тази нежна душевност, защото те ни трябват. Паметта ражда надежда.
В един италиански град, в една италианска къща живеят майка, дъщеря и техния предан приятел. Най-фаталната, най-сексапилната, най-женствената дама - такава е в мечтите си от своята младост жизнената героиня на Стоянка Мутафова. Нейната 90-годишна Олга танцува степ, чарлстон, сиртаки, валс, командва цялата къща и най-вече дъщеря си Елза, останала стара мома заради нея.
]]>