http://www.satirata.bg/postanovki Постановките на Сатиричния театър bg inashkara@gmail.com Copyright 2010 2010-22-12T12:41:27+00:00 http://www.satirata.bg/postanovki/mon-siecle/ http://www.satirata.bg/postanovki/mon-siecle/#When:11:41:27Z от от Мишел Лоранс Стотният рожден ден на Малу е повод да се събере на тържествена вечеря цялата й фамилия. Около шармантната някогашна парижка знаменитост кръжат нейните дъщеря, внучка и правнучка, забавляват я със своите дребни женски задявки, суети и своенравия. Неочаквано изваждането на един стар грамофон отприщва разплитането на дълбоко крити тайни… В образа на Малу може да открием много от чертите на самата Стоянка Мутафова – жена с неустоим чар, успяла да се наложи във висшето общество – сред интелектуалния и финансов каймак на Париж, благодарение на ум, неизчерпаема работоспособност, гъвкавост в контактуването с мъжете. Жена, която е била център на обожание и внимание с десетилетия. Не случайно Малу с неприкрито кокетство си припомня, как е въртяла около малкия си пръст любовници с по 25 години по-млади от нея. Тъй като героинята на Малу е някогашна моделиерка, а и като се има предвид името Габриел, би могло да се приеме, че Мишел Лоранс донякъде се е вдъхновила и от биографията на Коко Шанел. Със спектакъла „Столетия мое” Сатиричният театър отбелязва 90-годишнината на СТОЯНКА МУТАФОВА. фотограф - Симон Варсано ”Стоянка като Коко Шанел на 100” - Мариана Цветкова, в. “Монитор” ”Стояна се развихря” - Албена Атанасова, в. “Стандарт” Стоянка Мутафова за най-новата си роля в “Рецепта за култура”, БНТ Репортаж в Новините на БНТ за премиерата на “Столетие мое” ”Стоянка Мутафова отново покорява сцената на театъра” - репортаж на bTV за премиерата на спектакъла ”Шармантна и неукротима Стояна в „Столетие мое”  - интервюта на екипа на спектакъла със Светла Милчева, БНР, програма “Христо Ботев” ”Стоянка Мутафова празнува 100-годишнина на сцената ” - Олга Андреева, Inews.bg ”Стоянo, столетие наше!” - Виолета Цветкова, в. “Труд” ”Стояна – щурата столетница на 90” - Ирина Гигова, в. “Новинар” ”Потулвани тайни изпълзяват в Сатирата” - Сабина Василева, в. “Сега” http://www.satirata.bg/images/uploads/postanovki/Stoletie_19.jpg {weblog_url} 2010-22-12T11:41:27+00:00 http://www.satirata.bg/postanovki/central/ http://www.satirata.bg/postanovki/central/#When:10:46:34Z от от Уди Алън Това е история за жени и мъже, които – като всеки от нас – искат да бъдат обичани и да обичат, които искат да бъдат поне малко по-щастливи. Това са делови мъже и жени, на които все не им стига онова, което вече имат, които трудно свикват с мисълта, че годините минават, и все искат да започнат отново, някакъв нов живот, в който ще има повече ласка, внимание, в който ще бъдат важни за другия… В този свой стремеж те се хвърлят в непрекъснати банални авантюри. Ситуацията е смешна, защото всичките персонажи се въртят все в един затворен кръг, в него консумират своите изневери и в крайна сметка се връщат в точката, от която тръгват – но излишно наранени, частично обезверени, напълно объркани… В луксозния квартал Сентрал парк уест хората не мислят за пари, но са също толкова пълни с копнежи, колкото навсякъде другаде. Историята е по УдиАлъновски остроумна и смешна. Авторът с особена мекота търси разбиране за техните усилия да оправят поне малко обърканите си съдби.   За седми път се срещам с невероятното творчество на Уди Алън. След „Смърт” (Театър „Диалог”), „Бог” (Театър „Диалог”, ДКТ „К. Величков” – Пазарджик и ДТ „Н. Коканова” – Ямбол) и „Секскомедия в лятна нощ” (Театър „София” и Младежки театър „Н. Бинев”), сега се обръщам към една „бърза” комедия в стила на немите филми. И не съвсем. Всъщност всичко в „Сентрал парк уест” отново е гарнирано с много невротична сексуалност, примесена с хумористична психоанализа, с неочаквани обрати и... с естествен край... Една Чеховска пародия, в която „пушката гръмва”, но не убива, а само ни разсмива, стига да не сме от улучените... И така: кумирът Бергман е тук със своите „Сцени от един семеен живот”, но защо ми се струва , че главните герои напомнят за Граучо Маркс и Бъстър Кийтън... Уди Алън отново успява да погледне на живота ни отстрани и да ни накара да се усмихнем, дори да се посмеем на нашите амбиции, стремежи и любови, които много често са поредните илюзии в нашия забързан и истеричен свят. Вярвам, че пиесата на Уди Алън, със своя чудесен диалог, изпълнен с невероятно чувство за хумор и поставящ проблеми, в които често се преплитат ревност, любов, изневери, засегнато честолюбие, илюзорни мечти, е чудесен повод за създаването на театрален празник, който да достигне до почитателите на театралното изкуство в цялата страна. Бойко Илиев режисьор   фотограф - Симон Варсано ”Премиера на “Сентрал парк уест” в Сатиричния театър” - интервю на Донка Стамболийска с Бойко Илиев, БНР репортаж в “Денят започва с култура” - БНТ ”Героиня на Уди Алън повръща в чанта на „Луи Вюитон”  - Ирина Гигова, в. “Новинар” ”Нона и Аня в любовни истории” - Албена Атанасова, в. “Стандарт” ”Фиаско в стил Уди Алън на сцената на Сатирата” - Яна Донева, “Всекиден” ”Сентрал Парк Уест” - Августа Манолева, “Програмата” ”Смеем се и плачем с Уди Алън в Сатирата” - Люси Крумова,  OFFNews.bg ”Ток в павето: Усмивки от новите сцени с Пламен Сираков” - БНТ репортаж в “Рецепта за култура” - 24 март 2012 ”Изненадите за рождения ден на Сатиричния театър” - Нона Йотова и Стефан Щерев гостуват в “Здравей, България” - Нова телевизия ”Смях по Уди Алън в Сатиричния театър” - гостуват Нона Йотова и Пламен Сираков в “Тази сутрин”, бТV Нона Йотова и Никола Вандов гостуват в “Така го правят жените” - ББТ ”Сентрал Парк Уест -  Богатите също плачат в тази пиеса от Уди Алън” - Оля Стоянова, Sofia Live http://www.satirata.bg/images/uploads/postanovki/photo_Simon_45.jpg {weblog_url} Постановки 2010-21-12T10:46:34+00:00 http://www.satirata.bg/postanovki/spanak/ http://www.satirata.bg/postanovki/spanak/#When:11:47:35Z от от Золтан Егреши Въпреки кулинарния привкус в заглавието, комедията „Спанак с картофи” наднича в съблекалнята на трио футболни съдии преди и след мача. Трима мъже, уж колеги, уж дружески настроени, а същевременно съперници за жени и постове. Дали ще спазят уговорката да „работят в екип” в името на общия успех и Големия футбол и дали ще им се размине само с нецензурния припев „Съдията, съдията…” Золтан Егреши е роден в Будапеща през 1967 г. През 1990 г. завършва будапещенския университет „Лоранд Йотвьош” със специалност унгарска филология и история. Бил е сътрудник на редица вестници и списания. През 2000 г. получава стипендия „Ищван Йоркен”. Носител е на наградата „Ерньо Сеп” (1999). Сред пиесите му се отличават: „Ревицки”, „Португалец”, „Делото Антал Немет”, „Три ковчега”, „Синьо, синьо, синьо”, „Изгубен рай”, „Рожденият ден на Чимпи”. Комедията „Спанак с картофи” е написана през 1998 г.   фотограф - Симон Варсано ”Актьорът Владимир Карамазов: Дано повече хора си отстояват позицията” - интервю за в. “Монитор” ”Карамазов, Бахаров и Вергов свирят на футболен мач” - Димитър Стайков, в. “24 часа” ”Звездно трио „сготви” „Спанак с картофи” - в. “Монитор” ”Звездно трио нагази в спанака”,  в. “Монитор” ”Сексимволи готвят “Спанак с картофи” в Сатирата” -  в. “Стандарт” ”Тримата големи на Народния - прецакани футболни съдии” - в. “24 часа” ”Премиера на „Спанак с картофи” на Золтан Егреши в Сатирата”  - БНР Владимир Карамазов, Захари Бахаров и Юлиан Вергов - гости в “Денят започва с култура”, БНТ ”Унгарският хумор в „Спанак с картофи” се услади на публиката” - Яна Донева, “Всеки ден” ”Карамазов, Вергов и Бахаров в съдийската тройка на Сатирата” - Олга Андреева, inews.bg ”Звездно съдийско трио в Сатирата” - Ирина Гигова, в. “Новинар” ”Секссимволи вкарват гол в Сатирата” - Мариана Първанова, в. “Монитор” ”Шампионска лига” - Деница Тодорова, suetno.bg ”Спанак с картофи. Аууу, гледай го тоя, аууу, ше изяде боя. Или за апетитите на футболните съдии” - Оля Стоянова, http://www.sofialive.bg ”Захари Бахаров дави любовни мъки в алкохол. Силно актьорско трио е рецептата за успех на „Спанак с картофи” в Сатирата” - Сабина Василева, в. “Сега” http://www.satirata.bg/images/uploads/postanovki/Kartofi.jpg {weblog_url} 2010-20-12T11:47:35+00:00 http://www.satirata.bg/postanovki/leka-depresiq/ http://www.satirata.bg/postanovki/leka-depresiq/#When:11:45:05Z от по Станислав Стратиев Дами и господа, животът е пълен с недоразумения... Непрекъснато нещо не ни достига. Ту Свобода, ту робство, Ту малко лудост, ту малко разум. Ту социализъм, Ту капитализъм. Не ни достига, дами и господа! Не ни достигаха мислещите. После не ни достигаха инакомислещите. След това инакодействащите. После инакогласуващите. Непрекъснато нещо не ни достига дами и господа. Като има идеали – не достигат капитали. Като има капитали – не достигат идеали. Светослав Пеев е роден на 4 април 1939 г. в София. Завършва актьорско майсторство при проф. Желчо Мандаджиев през 1964 г. От 1967 г. до 1997 г. е актьор в Сатиричния театър, а между 1986 и 1989 г. е директор на театъра.  Изиграл е над 70 театрални роли, сред които героите на Стратиев: Иван Андонов - „Римска баня” (1974), Иван Андонов - „Сако от велур” (1976), Виртуоз - „Рейс” (1980), Лекар - „Максималистът” (1984), Директор на театър - „Балкански синдром” (1987). През 2006 г. Светослав Пеев поставя „Римска баня” на сцената на Сатиричния театър. Светослав Пеев има над 100 телевизионни роли. Снимал се е в 23 филма, сред които “Мъже в командировка”, “С деца на море”, “Приятели за вечеря”, “Изпити по никое време”, “Матриархат”, “Войната на таралежите”, “Баща ми бояджията”. Йонко Цонев е роден на 18 юли 1980 г. в София. Завършва театрална режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Снежина Танковска през 2006г. От 2004 г. до сега има 15 постановки в различни градове като Сливен, Перник, Дупница, Кърджали и София. В периода от 2008 г. до 2010 г. е ръководител на отдел „Художествено-творчески въпроси” в Държавен музикално-драматичен театър „Кадрие Лятифова” гр. Кърджали.   фотограф - Красимир Арабаджиев   ”Светофарът свети само червено в „Лека форма на тежка депресия” - интервю на Светослав Пеев, “Дарик радио” ”Кольо Анастасов виси в Сатирата. Големият актьор излиза в “Лека форма на тежка депресия” по текстове на стария си приятел Станислав Стратиев” - Албена Атанасова, в. “Стандарт” ”Стратиев позна преди 20 години какво ще се случи днес” - интервю на Светослав Пеев, в. “Класа” Репортаж за премиерата в “Денят започва с култура”, БНТ ”Спомен за Станислав Стратиев” - “Нощни птици”, БНТ Репортаж по Нова телевизия за премиерата Светослав Пеев и Никола Анастасов гости в “Карбовски Директно”, Нова телевизия ”Лека форма на тежка депресия” - Августа Манолева, “Програмата” http://www.satirata.bg/images/uploads/postanovki/Satira_214.jpg {weblog_url} 2010-18-12T11:45:05+00:00 http://www.satirata.bg/postanovki/gard/ http://www.satirata.bg/postanovki/gard/#When:13:13:11Z от от Здрава Каменова и Калин Ангелов Поредната вечер, която ексцентричен математик не желае да прекара сам. Готов е на всичко, затова приема да участва в особена игра. Игра, в която не вярва. Предварително е решил да се отнесе към нея като към научен експеримент и с математическа точност да докаже нейната абсурдност и несъстоятелност, безсмислието й. Подготвил е всичко, премислил е всичко, съставил е план. Обектът на неговото изследване е играта на приятелство. В дома му идва човек, двамата трябва да са близки, но нямат право да знаят нищо един за друг. Не трябва да се наричат с истинските си имена, затова избират тази вечер да се казват Саймън и Гарфънкъл, като легендарния дует от 60-те и 70-те на ХХ век, които изпяха страхотни песни за приятелството. Тази вечер двамата трябва да си въобразят, че се познават, тази вечер те трябва да повярват в приятелството – ще ловят риба, ще пият бира, ще ядат наденички, ще се спукат от смях, ще пеят песни, без да им пука, че пеят фалшиво, всичко, което обикновено правят приятелите. Постепенно границите на играта стават все по-трудно доловими и тя прераства в истинско човешко общуване. Може би тази вечер двамата няма да бъдат сами? Калин Ангелов и Здрава Каменова Здрава Каменова е завършила актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” през 2002 г. В периода 2003-2006 г. се занимава активно с куклен театър, прави четири авторски постановки - всичките стават носители на престижни национални и международни награди. През 2005 г. печели годишната награда на САБ „Икар” за куклено изкуство. През 2006 г. в НДТ „Сълза и смях” се играе нейната пиеса „Искам да вярвам, че всичко свършва хубаво” под заглавие „Отклонения” (режисьор Калин Ангелов). През същата година в ДТ „Гео Милев” - Стара Загора Георги Георгиев поставя нейната пиеса за деца „Олеле!”. През 2008 г. в театър „Възраждане” е поставен моноспектакъла „Когато рокът беше млад” по пиесата й „Баща ми” (актьорът Борис Георгиев е номиниран за дебют на наградите „Икар 2009”). Пиесите на Здрава Каменова „Искам да вярвам, че всичко свършва хубаво”, „Баща ми” и „Гимнастика за бременни” са номинирани три поредни години на Друмевите празници „Нова българска драма” в Шумен и са публикувани в сборниците „Нова българска драма” (2006, 2007, 2008). През 2010 г. тя печели конкурса организиран от ОСАИК „36 маймуни”, по проекта ProText - Произведено в България и работи с Гергана Димитрова по създаването на пиесата „Праехидно”. Пиесата „Гарфънкъл търси Саймън”, създадена в съавторство с Калин Ангелов, получава Националната награда за драматургия „Иван Радоев” – Плевен, 2011г. В Сатиричния театър за втори път се поставя пиеса на Здрава Каменова. През октомври 2009 г. е премиерата на „Олеле!” (постановка Здрава Каменова, режисьор Георги Георгиев). Калин Ангелов завършва театрална режисура в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” през 2005 в класа на проф. Пламен Марков. Досега е поставил седем спектакъла: „Изкуство” от Ясмина Реза в Учебния театър при НАТФИЗ и „Дело” от А. В. Сухово-Кобилин в ДТ-Стара Загора (сезон 2004/2005); „Асансьорът” от Георги Марков в ДТ-Стара Загора (сезон 2005/2006); „Отклонения” от Здрава Каменова, копродукция на НДТ „Сълза и смях” и Театрално сдружение „Завеса” и „Двамата веронци” от Уилям Шекспир в ДТ-Стара Загора (сезон 2006/2007); „Истории от старата България” по автентични български фолклорни текстове, подбрани и разработени от проф. Иванка Бенчева в Учебния театър при НАТФИЗ (сезон 2008/2009); „Васа Железнова (Майка). Сцени” от Максим Горки в МДТ-Велико Търново (сезон 2009/2010). фотограф - Бранимир Миладинов ”Представят “Гарфънкъл търси Саймън” в Сатиричния театър” - интервю на Донка Стамболийска с Калин Ангелов, БНР, “Хоризонт” ”Гарфънкъл наема Саймън като приятел за една нощl” - Ирина Гигова, в. “Новинар” ”Гарфънкъл търси Саймън” - Августа Манолева, “Програмата” http://www.satirata.bg/images/uploads/postanovki/img_0457.jpg {weblog_url} 2010-17-12T13:13:11+00:00 http://www.satirata.bg/postanovki/edno-malko/ http://www.satirata.bg/postanovki/edno-malko/#When:06:24:45Z от от Мая Новоселска, Теди Москов и Борислав Стоилов Персонажът на Мая Новоселска има много какво да сподели с нас. И да го направи отново с неистово ободряващ смях, но и с малко тъга, с внезапни мигове на замисляне, може би и с една голяма, спускаща се по лицето на клоуна сълза... Нейният малък човек има огромни мечти, летящо въображение, той непрекъснато се опитва да преодолее неудовлетвореността си от съдбата, самоотвержено търси убежище в света на фантазията... Спектакълът не може да се разкаже. Но всеки ще разбере, че в него става дума за нас, неговите зрители. Всичко, което е театърът на Теди Москов, всичко, което е невероятното актьорско майсторство на Мая Новоселска, го има в “Едно малко радио”. Като всеки голям спектакъл, този ни прави по-добри. Наградата`2011 на Обществото на независимите театрални критици (ОНТК) за Мая Новоселска за моноспектакъла „Едно малко радио” Награда “Икар` 2012” за главна женска роля Участие на Теди Москов в “Денят отблизо с Мира”, БНТ ”Режисьорът Теди Москов:  Колкото по разбираш от изкуство, толкова по-счупен ти е бойлерът” - интервю на Яна Донева „Едно малко радио” е разказ за малкия човек, с големи мечти, сподели Теди Москов ”Мая Новоселска и Теди Москов: Всеки нов спектакъл е първи” - в. “Дневник” ”Малкото радио” на Мая и Теди - репортаж в Новините на БНТ Мая Новоселска  Прави уникална пилешка супа за душата и надува тромпета с нещо на Вагнер Теди Москов - за малкия човек с големи мечти Теди Москов и... малко тъга Теди Москов гостува в ефира на „Нашият ден” в репортаж на Светла Милчева, БНР Теди Москов гост в “Денят започва с култура”, БНТ ”На крилете на една актриса” от Деница Тодорова ”Теди Москов викна Мая Новоселска на кандидатчовешки изпит” от Ирина Гигова, в. “Новинар” ”Теди Москов и Мая Новоселска показват как се ражда актрисата” от Димитър Стайков, в.“24 часа” Пресконференция за постановката “Едно малко радио” ”Едно малко радио” - Августа Манолева, “Програмата” http://www.satirata.bg/images/uploads/postanovki/IMG_5291.jpg {weblog_url} 2010-16-12T06:24:45+00:00 http://www.satirata.bg/postanovki/jivot-makar/ http://www.satirata.bg/postanovki/jivot-makar/#When:16:40:06Z от от Станислав Стратиев Това, което се случва на архитект Стилянов, може да се случи на всеки от нас. На мен, на теб… Искаме да бъдем свободни, да бъдем себе си, да живеем според убежденията си, да преодолеем страхове, комплекси и социални навици, но все се намират причини, които ни карат да отстъпваме, да премълчаваме, че тънем в нелепост и абсурд, в мизерията на своята безсмисленост и дребна хитрост… Не е лесно да бъдеш почтен и честен в общество, в което почтеността, честността и уважението към отделния човек не са общоприети ценности. Арх. Стилянов иска да постъпи така, както му диктува събудилата се в една прекрасна утрин негова творческа и гражданска съвест. Той е въодушевен от решимостта си, започва да изпитва непознатите до този момент наслади на самоуважението. Той тръгва окуражен и свободен към заседанието на експертната комисия, където този път ще им каже цялата истина…Но му се скъсва копчето на панталона… Може ли едно копче да провали един красив порив? Василена Радева е родена на 23 юли 1982 г. в Провадия. Завършва специалността „Режисура за драматичен театър” (клас на проф. Пламен Марков) в НАТФИЗ «Кр. Сарафов» през 2006 г. Първата й постановка е „Вампир” от А. Страшимиров в ДТ-Стара Загора (2005; номинация за наградите „Икар 2006” за режисьорски дебют). Следват „Сестри” от Л. Разумовска в ДКТ-Шумен (2008), „Тунелджии” от Д. Дюинс в Артхостел „Usually we spend our time in the garden”, София (2009), „Грозният” от М. фон Майенбург в Театър „София” (2009), „Малкият принц”от Ант. дьо Сент Екзюпери (социален проект за деца с ментални и физически увреждания), с. Паталеница (2009), „Нордост – Приказка за разрушението” от Т. Бухщайнер в Младежки театър – София (2010; награда „Аскеер 2010” за изгряваща звезда; награда „Икар 2011” за най-добър спектакъл; награда за изкуство „Стоян Камбарев”), „Карнавал.com” от Ж. Галсаран в Младежки театър – София. Василена Радева е режисьор в Сдружението за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“, чийто пилотен проект е Protext (сценични четения в несценични пространства на нова европейска драматургия). Участвала е в международни режисьорски ателиета и семинари в Германия и САЩ.   Когато ти е трудно да кажеш нещо за едно произведение, опитай да разсъждаваш върху заглавието му. То е екстракрът, събран от автора – отправната или финална точка, която той е дал на творбата си. А в нашия случай заглавието е многоточие... „Животът, макар и кратък“... Всеки може да го продължи сам, но никой не може да го оспори. Такава е тази пиеса, писана преди двадесет и пет години, дано такова да бъде и нейното представяне днес! Докато репетирахме, ние мислихме за Живота като за бунт срещу собствената ни апатия и склонност към комформизъм. За Живота, който макар и кратък, иска да бъде запомнящ се живот. И за човешкото ни време, което тича и си играе с нас като дете, понякога спира, понякога се връща, понякога седи на две пространства едновременно, понякога просто изчезва... Василена Радева   фотограф - Симон Варсано   Интервю на Донка Стамболийска и Людмила Железова с Василена Радева за “12 + 3”, програма “Хоризонт”, БНР ”Василена Радева: Екипът на “Животът, макар и кратък” е със средна възраст под 30 години”, в. “24 часа” ”Овации за Стратиев в Сатирата  “Максималистът” и “Животът, макар и кратък” възродиха великата ирония” - Албена Атанасова, в. “Стандарт” ”История с (без) копче” - Деница Тодорова ”Падащи панталони вкарват герой на Стратиев в кафкиански абсурд” - Ирина Гигова, в. “Новинар” ”Хитове на Стратиев в Сатирата” - Васил Балев, в. “Труд” Репортаж по БНТ, “Денят започва с култура” за премиерата на “Животът, макар и кратък” ”Сатиричният театър стартира сезон 2011-2012 г.” - Борислав Костурков ”Стратиев се върна в Сатирата” от Патриция Николова, в. “Труд” пресконференция “Животът, макар и кратък” отзив за “Животът, макар и кратък” в “Програмата” http://www.satirata.bg/images/uploads/postanovki/Jivot.jpg {weblog_url} 2010-15-12T16:40:06+00:00 http://www.satirata.bg/postanovki/maxi/ http://www.satirata.bg/postanovki/maxi/#When:11:33:22Z от от Станислав Стратиев Ако си купите гардероб и той говори, може и да не сте луд. Но когато Гардеробът ви разбира от изкуство, рисува портрет на жена ви и държи да му вземете куче, значи животът ви е изправил пред поредица изпитания, за които може и да не сте готов… Гаро Ашикян е роден на 1 май 1973 г. Завършва Академия за музикално и танцово изкуство в Пловдив, специалност композиция в класа на проф. Иван Спасов. Завършва режисура в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” в класа на проф. Пламен Марков. Постановки: “Кайн” от Байрон, ДТ - Смолян “Пуякът” от Мрожек, НАТФИЗ “Кр. Сарафов” “Тартюф” от Молиер, НАТФИЗ “Кр. Сарафов” “Хубавата Клара” от Фасбиндер, ДТ - Благоевград “Господин Паул” от Танкред Дорст, Малък градски театър “Зад канала” “Олеана” от Мамет, Фестивален център – Варна “Delete” от Баурезима, Театър “София” “Женитба” от Гогол, Срумица /Р.Македония “Ревизор” от Гогол, ДТ - Благоевград “Господин Колперт” от Гизелман, ДТ - Стара Загора “Закуска, обяд, вечеря” от Мошина, ДТ - Благоевград „Боговете” от Георги Данаилов, Сатиричен театър “Еснафска сватба” от Б.Брехт, Срумица /Р.Македония “Женитба” от Гогол, ДТ - Пазарджик “Онзи, който се хили” от Венцислав Кулев, Народен театър „Иван Вазов” Автор на музика за театрални постановки и филми. Награди: “Ревизор” – награда на публиката на Театралния фестивал в Благоевград Награда за съвременна композиция на Академичния конкурс за Камерна музика Лауреат на конкурса “ Иван Спасов” за съвременна българска музика. фотограф - Симон Варсано Репортаж на Виолета Ашикова - БНР, програма “Хоризонт” Премиера на „Максималистът” от Станислав Стратиев в Сатиричния театър - репортаж на Светла Милчева за БНР, програма “Христо Ботев” http://www.satirata.bg/images/uploads/postanovki/Maxim.jpg {weblog_url} 2010-15-12T11:33:22+00:00 http://www.satirata.bg/postanovki/calendar-girls/ http://www.satirata.bg/postanovki/calendar-girls/#When:08:38:07Z от от Тим Фърт „Календарни момичета” е забавна английска комедия, вдъхновена от действителна история. Традиционно дамите от Женското дружество в градчето Нейпли са ангажирани с благоприлични, скучни и понякога глупави занимания. Но по-същественото от участието им в конкурси за пайове и обменянето на рецепти за мармалади е, че тези жени държат една на друга и се подкрепят. Когато съпругът на Ани умира от рак, те решават да съберат пари за нов диван в болничната чакалня като направят „алтернативен” календар. Различното този път е, че зад обичайните чайници, плетки и цветя дамите, преодолявайки свян и предразсъдъци, позират разсъблечени. Неочаквано проявените смелост и оригиналност им носят световна слава, а печалбата от календара надминава и най-дръзките им мечти. Тим Фърт е роден 1964 г. Израства в Уорингтън, Северозападна Англия. В юношеските си години се увлича по писането на песни. Докато учи в Кембридж, Тим Фърт среща режисьора Сам Мендес, който поставя някои от ранните му драматургични опити. След това е поканен от Алън Ейкбърн да работи в Stephen Joseph Theatre, Scarborough. Първата пиеса, която донася международно признание на Тим Фърт е „Островът на Невил” (1992), номинирана за наградите „Evening Standard” и „Laurence Olivier”. През 2003 г. мюзикълът „Нашата къща”, за който MADNESS пишат музиката, е отличен с наградата „Laurence Olivier”. До момента Тим Фърт има написани 11 пиеси и продължава да е изкушен от музиката. През 2004 г. записва първия си албум „Безвреден флирт” и заедно с Уили Ръсел създават песни, които стават основата за музикалния спектакъл „С други думи”, обиколил цяла Англия. От 1993 г. Тим Фърт пише сценарии за телевизионни филми и сериали – комедии и детски предавания, които са отбелязани с множество международни награди. През 2003 г. два филма, чиито сценарист е Тим Фърт, са в челната петорка на британските класации - „Черна топка” и „Календарни момичета”. Днес „Календарни момичета” се нарежда сред петдесетте най-касовите и гледани английски филми. В него се снимат едни от големите дами на английското кино - Хелън Мирън и Джули Уолтърс. Филмът печели наградата за най-добра британска комедия, а Хелън Мирън е номинирана за главна женска роля от „Европейските филмови награди” и от „Златен глобус”. През 2008 г. Тим Фърт преработва сценария си и в Лондон се появява сценичната версия на „Календарни момичета”. Спектакълът е оценен високо от зрителите и критиката. От 2009 г. започва невиждано по мащаб национално турне, което продължава и до днес. Пиесата има награда „What’s on stage” за най-добра комедия и номинация „Laurence Olivier”. Горчива ирония е, че иначе забавният и увлекателен сюжет на „Календарни момичета” води началото си от тъжно събитие в малък град в Йоркшир. През 1998 г. петдесет и тригодишният Джон Бейкър се разболява от левкемия. Приятелките на съпругата му от местното женско дружество решават да издадат календар, за да съберат средства за Фонда за изследване на левкемията. Въпреки че Джон умира 5 месеца след поставянето на диагнозата, жените не се отказват от идеята, която го е веселяла в тежките дни на лечение. Те отпечатват календар, но не с традиционните илюстрации на пейзажи или снимки на ръкоделия, а с техни собствени разголени фотоси, по подобие на фотомоделите и кинозвездите. Смелите дами са на възраст между 45 и 65 години, със стабилни семейства, пораснали деца, а някои и внуци. Сред тях има общински служителки, рентгенолог, пилатес-инструктор, художничка, училищен администратор. Отзвукът от „екстравагантното начинание” е неочакван и мащабен. Дамите привличат вниманието на медиите, от цял свят пристигат писма в подкрепа на каузата. През изминалите години от продажбата на календара, издаването на нови негови версии и организирането на по-традиционни за едно женско дружество дейности, Благотворителният фонд, посветен на Джон Бейкър, печели над 2 милиона английски лири. Символ на  цялостната кампания става любимото растение на Джон – слънчогледът. фотограф - Симон Варсано Театрални пресконференции БНТ - “Артщрихи от седмицата” Смях и сълзи в „Календарни момичета” на Тим Фърт, и най-добрите актриси на Сатирата в премиерен спектакъл ”Актриси се събличат в Сатирата”, в. “Стандарт” Английски хумор и премерена еротика в „Календарни момичета” ”Време за жени в Сатирата”, в. “Труд” ”Почтени дами се събличат за гол календар”, в. “24 часа” ”Време за жени в Сатирата” от Яна Донева ”Благотворителност без задръжки” от Деница Тодорова ”Две премиери на двата полюса - на трагедията и на комедията” от Борислав Костурков ”Почтени семейни дами взривяват консервативния дух” - в. “Дума” http://www.satirata.bg/images/uploads/postanovki/Kalendarni_1.jpg {weblog_url} 2010-10-11T08:38:07+00:00 http://www.satirata.bg/postanovki/test/ http://www.satirata.bg/postanovki/test/#When:08:27:26Z от от Елин Рахнев Млад мъж се явява на интервю за работа в просперираща компания. Какви ще са изискванията към него, пред какви изпитания ще бъде изправен той... В каква игра ще го въвлече интервюиращият го, докато моделира в съзнанието му представата за ИДЕАЛНИЯ СЛУЖИТЕЛ… Елин Рахнев е едно от най-популярните имена в новата българска литература. Автор е на пиесите „Боб”, „Фенове”, „Маршрутка”, ”Флобер”, ”Прозорецът на Йонеско”, „Кукувицата” и на книгите с поезия „Съществувам”, ”Развяване на минзухара”, ”Октомври” и „Канела”. Два пъти е носител на „Икар” за драматургия. Пиесите и стиховете му са преведени на повече от петнайсет езика.     Марий Росен е роден 1977 г. Завършва театрална режисура в класа на Стоян Камбарев и Юлия Огнянова в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” през 2000 г. Поставил е спектаклите: „Нещастните усилия на любовта” по Шекспир (Театър „Ла Страда”); „Лунни ангели” – авторски спектакъл (Театър „199”); „Жираф” - авторски спектакъл (Сатиричен театър); „Бели нощи” по Достоевски (Сатиричен театър); „Сесил” от Жан Ануи (Сатиричен театър); „О2” от Карл Джераси (Сатиричен театър), „Пластилин” от Василий Сигарев (Сатиричен театър). Марий Росен е инициатор и режисьор на пърформансите „Раждането на новото слънце”, изпълнен в Зимната градина на Външно министерство и „Бленуване”, представен в Голяма зала на Национална Художествена Академия. Заедно с режисьора Валерия Вълчева работят над проектите „200 000 години” - театрален пърформанс по Чехов, показан в изоставената сграда на бившия музей на Революционното дело; „Дълбоко високо” по текстове на Рембо и Метерлинк, игран в Параклиса на Националната Художествена Галерия; „Трагедия за Ромео и Жулиета”, създаден специално за GOATMILK Festival в село Бела Речка и „Хамлет”, осъществен в Националната Художествена Академия. Марий Росен участва като актьор в постановките “Дългият път на деня към нощта” (реж. Юлия Огнянова); „Януари” и „Три сестри” (реж. Стоян Камбарев); „Комедия от грешки” и „Битката” (реж. Димитър Недков); „Пинокио забранено за деца” (реж. Веселка Кунчева); „Радован ІІІ” (реж. Рангел Вълчанов); „Укротяване на опърничавата” (реж. Мариус Куркински).     Мисля си за Правилата, за Възпитанието. Мисля си за юздите на конете, за каишките на кучетата, за панелните кутийки. За онези тънки нишки, които ни приземяват, правят ни реални един спрямо друг, институционират ни, ако има такава дума. И обратно на това си мисля за Свободата, за Ирационалното. За Любовта на влюбения и ужаса от Самотата, за страха от Смъртта. Доколко можем да ги понесем на плещите си. И защо понякога искаме сами да си сложим юздите, стегнем каишите и свием в кутийка. За силата на Контрола и Самоконтрола и колко е трудно понякога да се освободиш. И накрая си мисля за една Усмивка, която остава. Марий Росен   ”Тест” на Рахнев ни доказа, че още сме Хора” от Яна Донева ”Чрез отметки към прогрес” от Деница Тодорова ”Стоянка Мутафова разцелува Елин Рахнев” от Албена Атанасова, в. “Стандарт” БНТ - “Тест в Сатирата” ”Тест”, Програмата Елин Рахнев тества границите на човешката устременост Рецепта за култура, BNTSat http://www.bbt.tv/sutrin_s_bbt#video_4370 ”Корпоративни прелести - “Тест” на Марий Росен и Елин Рахнев в Сатиричния театър” от Елена Пенева, в.”Капитал Light” ”Разум и чувства Марий Росен - време е да запомните това име, еднакво подходящо за режисьор, актьор или музикант” от Биляна Димова, в.”Капитал Light” фотограф - Симон Варсано   http://www.satirata.bg/images/uploads/postanovki/Test22.jpg {weblog_url} 2010-10-10T08:27:26+00:00