http://www.satirata.bg/postanovki Постановките на Сатиричния театър bg inashkara@gmail.com Copyright 2010 2010-18-12T12:45:08+00:00 http://www.satirata.bg/postanovki/leka-depresiq/ http://www.satirata.bg/postanovki/leka-depresiq/#When:11:45:08Z от по Станислав Стратиев Дами и господа, животът е пълен с недоразумения... Непрекъснато нещо не ни достига. Ту Свобода, ту робство, Ту малко лудост, ту малко разум. Ту социализъм, Ту капитализъм. Не ни достига, дами и господа! Не ни достигаха мислещите. После не ни достигаха инакомислещите. След това инакодействащите. После инакогласуващите. Непрекъснато нещо не ни достига дами и господа. Като има идеали – не достигат капитали. Като има капитали – не достигат идеали. Светослав Пеев е роден на 4 април 1939 г. в София. Завършва актьорско майсторство при проф. Желчо Мандаджиев през 1964 г. От 1967 г. до 1997 г. е актьор в Сатиричния театър, а между 1986 и 1989 г. е директор на театъра.  Изиграл е над 70 театрални роли, сред които героите на Стратиев: Иван Андонов - „Римска баня” (1974), Иван Андонов - „Сако от велур” (1976), Виртуоз - „Рейс” (1980), Лекар - „Максималистът” (1984), Директор на театър - „Балкански синдром” (1987). През 2006 г. Светослав Пеев поставя „Римска баня” на сцената на Сатиричния театър. Светослав Пеев има над 100 телевизионни роли. Снимал се е в 23 филма, сред които “Мъже в командировка”, “С деца на море”, “Приятели за вечеря”, “Изпити по никое време”, “Матриархат”, “Войната на таралежите”, “Баща ми бояджията”. Йонко Цонев е роден на 18 юли 1980 г. в София. Завършва театрална режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Снежина Танковска през 2006г. От 2004 г. до сега има 15 постановки в различни градове като Сливен, Перник, Дупница, Кърджали и София. В периода от 2008 г. до 2010 г. е ръководител на отдел „Художествено-творчески въпроси” в Държавен музикално-драматичен театър „Кадрие Лятифова” гр. Кърджали.   фотограф - Красимир Арабаджиев   ”Светофарът свети само червено в „Лека форма на тежка депресия” - интервю на Светослав Пеев, “Дарик радио” ”Кольо Анастасов виси в Сатирата. Големият актьор излиза в “Лека форма на тежка депресия” по текстове на стария си приятел Станислав Стратиев” - Албена Атанасова, в. “Стандарт” ”Стратиев позна преди 20 години какво ще се случи днес” - интервю на Светослав Пеев, в. “Класа” Репортаж за премиерата в “Денят започва с култура”, БНТ ”Спомен за Станислав Стратиев” - “Нощни птици”, БНТ Репортаж по Нова телевизия за премиерата Светослав Пеев и Никола Анастасов гости в “Карбовски Директно”, Нова телевизия http://www.satirata.bg/images/uploads/postanovki/Satira_214.jpg {weblog_url} 2010-18-12T11:45:08+00:00 http://www.satirata.bg/postanovki/gard/ http://www.satirata.bg/postanovki/gard/#When:13:13:45Z от от Здрава Каменова и Калин Ангелов Поредната вечер, която ексцентричен математик не желае да прекара сам. Готов е на всичко, затова приема да участва в особена игра. Игра, в която не вярва. Предварително е решил да се отнесе към нея като към научен експеримент и с математическа точност да докаже нейната абсурдност и несъстоятелност, безсмислието й. Подготвил е всичко, премислил е всичко, съставил е план. Обектът на неговото изследване е играта на приятелство. В дома му идва човек, двамата трябва да са близки, но нямат право да знаят нищо един за друг. Не трябва да се наричат с истинските си имена, затова избират тази вечер да се казват Саймън и Гарфънкъл, като легендарния дует от 60-те и 70-те на ХХ век, които изпяха страхотни песни за приятелството. Тази вечер двамата трябва да си въобразят, че се познават, тази вечер те трябва да повярват в приятелството – ще ловят риба, ще пият бира, ще ядат наденички, ще се спукат от смях, ще пеят песни, без да им пука, че пеят фалшиво, всичко, което обикновено правят приятелите. Постепенно границите на играта стават все по-трудно доловими и тя прераства в истинско човешко общуване. Може би тази вечер двамата няма да бъдат сами? Калин Ангелов и Здрава Каменова Здрава Каменова е завършила актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” през 2002 г. В периода 2003-2006 г. се занимава активно с куклен театър, прави четири авторски постановки - всичките стават носители на престижни национални и международни награди. През 2005 г. печели годишната награда на САБ „Икар” за куклено изкуство. През 2006 г. в НДТ „Сълза и смях” се играе нейната пиеса „Искам да вярвам, че всичко свършва хубаво” под заглавие „Отклонения” (режисьор Калин Ангелов). През същата година в ДТ „Гео Милев” - Стара Загора Георги Георгиев поставя нейната пиеса за деца „Олеле!”. През 2008 г. в театър „Възраждане” е поставен моноспектакъла „Когато рокът беше млад” по пиесата й „Баща ми” (актьорът Борис Георгиев е номиниран за дебют на наградите „Икар 2009”). Пиесите на Здрава Каменова „Искам да вярвам, че всичко свършва хубаво”, „Баща ми” и „Гимнастика за бременни” са номинирани три поредни години на Друмевите празници „Нова българска драма” в Шумен и са публикувани в сборниците „Нова българска драма” (2006, 2007, 2008). През 2010 г. тя печели конкурса организиран от ОСАИК „36 маймуни”, по проекта ProText - Произведено в България и работи с Гергана Димитрова по създаването на пиесата „Праехидно”. Пиесата „Гарфънкъл търси Саймън”, създадена в съавторство с Калин Ангелов, получава Националната награда за драматургия „Иван Радоев” – Плевен, 2011г. В Сатиричния театър за втори път се поставя пиеса на Здрава Каменова. През октомври 2009 г. е премиерата на „Олеле!” (постановка Здрава Каменова, режисьор Георги Георгиев). Калин Ангелов завършва театрална режисура в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” през 2005 в класа на проф. Пламен Марков. Досега е поставил седем спектакъла: „Изкуство” от Ясмина Реза в Учебния театър при НАТФИЗ и „Дело” от А. В. Сухово-Кобилин в ДТ-Стара Загора (сезон 2004/2005); „Асансьорът” от Георги Марков в ДТ-Стара Загора (сезон 2005/2006); „Отклонения” от Здрава Каменова, копродукция на НДТ „Сълза и смях” и Театрално сдружение „Завеса” и „Двамата веронци” от Уилям Шекспир в ДТ-Стара Загора (сезон 2006/2007); „Истории от старата България” по автентични български фолклорни текстове, подбрани и разработени от проф. Иванка Бенчева в Учебния театър при НАТФИЗ (сезон 2008/2009); „Васа Железнова (Майка). Сцени” от Максим Горки в МДТ-Велико Търново (сезон 2009/2010). фотограф - Бранимир Миладинов ”Представят “Гарфънкъл търси Саймън” в Сатиричния театър” - интервю на Донка Стамболийска с Калин Ангелов, БНР, “Хоризонт” http://www.satirata.bg/images/uploads/postanovki/img_0457.jpg {weblog_url} 2010-17-12T13:13:45+00:00 http://www.satirata.bg/postanovki/edno-malko/ http://www.satirata.bg/postanovki/edno-malko/#When:06:24:58Z от от Мая Новоселска, Теди Москов и Борислав Стоилов Персонажът на Мая Новоселска има много какво да сподели с нас. И да го направи отново с неистово ободряващ смях, но и с малко тъга, с внезапни мигове на замисляне, може би и с една голяма, спускаща се по лицето на клоуна сълза... Нейният малък човек има огромни мечти, летящо въображение, той непрекъснато се опитва да преодолее неудовлетвореността си от съдбата, самоотвержено търси убежище в света на фантазията... Спектакълът не може да се разкаже. Но всеки ще разбере, че в него става дума за нас, неговите зрители. Всичко, което е театърът на Теди Москов, всичко, което е невероятното актьорско майсторство на Мая Новоселска, го има в “Едно малко радио”. Като всеки голям спектакъл, този ни прави по-добри. Наградата`2011 на Обществото на независимите театрални критици (ОНТК) за Мая Новоселска за моноспектакъла „Едно малко радио” Участие на Теди Москов в “Денят отблизо с Мира”, БНТ ”Режисьорът Теди Москов:  Колкото по разбираш от изкуство, толкова по-счупен ти е бойлерът” - интервю на Яна Донева „Едно малко радио” е разказ за малкия човек, с големи мечти, сподели Теди Москов ”Мая Новоселска и Теди Москов: Всеки нов спектакъл е първи” - в. “Дневник” ”Малкото радио” на Мая и Теди - репортаж в Новините на БНТ Мая Новоселска  Прави уникална пилешка супа за душата и надува тромпета с нещо на Вагнер Теди Москов - за малкия човек с големи мечти Теди Москов и... малко тъга Теди Москов гостува в ефира на „Нашият ден” в репортаж на Светла Милчева, БНР Теди Москов гост в “Денят започва с култура”, БНТ ”На крилете на една актриса” от Деница Тодорова ”Теди Москов викна Мая Новоселска на кандидатчовешки изпит” от Ирина Гигова, в. “Новинар” ”Теди Москов и Мая Новоселска показват как се ражда актрисата” от Димитър Стайков, в.“24 часа” Пресконференция за постановката “Едно малко радио” http://www.satirata.bg/images/uploads/postanovki/IMG_5291.jpg {weblog_url} 2010-16-12T06:24:58+00:00 http://www.satirata.bg/postanovki/jivot-makar/ http://www.satirata.bg/postanovki/jivot-makar/#When:16:40:44Z от от Станислав Стратиев Това, което се случва на архитект Стилянов, може да се случи на всеки от нас. На мен, на теб… Искаме да бъдем свободни, да бъдем себе си, да живеем според убежденията си, да преодолеем страхове, комплекси и социални навици, но все се намират причини, които ни карат да отстъпваме, да премълчаваме, че тънем в нелепост и абсурд, в мизерията на своята безсмисленост и дребна хитрост… Не е лесно да бъдеш почтен и честен в общество, в което почтеността, честността и уважението към отделния човек не са общоприети ценности. Арх. Стилянов иска да постъпи така, както му диктува събудилата се в една прекрасна утрин негова творческа и гражданска съвест. Той е въодушевен от решимостта си, започва да изпитва непознатите до този момент наслади на самоуважението. Той тръгва окуражен и свободен към заседанието на експертната комисия, където този път ще им каже цялата истина…Но му се скъсва копчето на панталона… Може ли едно копче да провали един красив порив? Василена Радева е родена на 23 юли 1982 г. в Провадия. Завършва специалността „Режисура за драматичен театър” (клас на проф. Пламен Марков) в НАТФИЗ «Кр. Сарафов» през 2006 г. Първата й постановка е „Вампир” от А. Страшимиров в ДТ-Стара Загора (2005; номинация за наградите „Икар 2006” за режисьорски дебют). Следват „Сестри” от Л. Разумовска в ДКТ-Шумен (2008), „Тунелджии” от Д. Дюинс в Артхостел „Usually we spend our time in the garden”, София (2009), „Грозният” от М. фон Майенбург в Театър „София” (2009), „Малкият принц”от Ант. дьо Сент Екзюпери (социален проект за деца с ментални и физически увреждания), с. Паталеница (2009), „Нордост – Приказка за разрушението” от Т. Бухщайнер в Младежки театър – София (2010; награда „Аскеер 2010” за изгряваща звезда; награда „Икар 2011” за най-добър спектакъл; награда за изкуство „Стоян Камбарев”), „Карнавал.com” от Ж. Галсаран в Младежки театър – София. Василена Радева е режисьор в Сдружението за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“, чийто пилотен проект е Protext (сценични четения в несценични пространства на нова европейска драматургия). Участвала е в международни режисьорски ателиета и семинари в Германия и САЩ.   Когато ти е трудно да кажеш нещо за едно произведение, опитай да разсъждаваш върху заглавието му. То е екстракрът, събран от автора – отправната или финална точка, която той е дал на творбата си. А в нашия случай заглавието е многоточие... „Животът, макар и кратък“... Всеки може да го продължи сам, но никой не може да го оспори. Такава е тази пиеса, писана преди двадесет и пет години, дано такова да бъде и нейното представяне днес! Докато репетирахме, ние мислихме за Живота като за бунт срещу собствената ни апатия и склонност към комформизъм. За Живота, който макар и кратък, иска да бъде запомнящ се живот. И за човешкото ни време, което тича и си играе с нас като дете, понякога спира, понякога се връща, понякога седи на две пространства едновременно, понякога просто изчезва... Василена Радева   фотограф - Симон Варсано   Интервю на Донка Стамболийска и Людмила Железова с Василена Радева за “12 + 3”, програма “Хоризонт”, БНР ”Василена Радева: Екипът на “Животът, макар и кратък” е със средна възраст под 30 години”, в. “24 часа” ”Овации за Стратиев в Сатирата  “Максималистът” и “Животът, макар и кратък” възродиха великата ирония” - Албена Атанасова, в. “Стандарт” ”История с (без) копче” - Деница Тодорова ”Падащи панталони вкарват герой на Стратиев в кафкиански абсурд” - Ирина Гигова, в. “Новинар” ”Хитове на Стратиев в Сатирата” - Васил Балев, в. “Труд” Репортаж по БНТ, “Денят започва с култура” за премиерата на “Животът, макар и кратък” ”Сатиричният театър стартира сезон 2011-2012 г.” - Борислав Костурков ”Стратиев се върна в Сатирата” от Патриция Николова, в. “Труд” пресконференция “Животът, макар и кратък” отзив за “Животът, макар и кратък” в “Програмата” http://www.satirata.bg/images/uploads/postanovki/Jivot.jpg {weblog_url} 2010-15-12T16:40:44+00:00 http://www.satirata.bg/postanovki/maxi/ http://www.satirata.bg/postanovki/maxi/#When:11:33:45Z от от Станислав Стратиев Ако си купите гардероб и той говори, може и да не сте луд. Но когато Гардеробът ви разбира от изкуство, рисува портрет на жена ви и държи да му вземете куче, значи животът ви е изправил пред поредица изпитания, за които може и да не сте готов… Гаро Ашикян е роден на 1 май 1973 г. Завършва Академия за музикално и танцово изкуство в Пловдив, специалност композиция в класа на проф. Иван Спасов. Завършва режисура в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” в класа на проф. Пламен Марков. Постановки: “Кайн” от Байрон, ДТ - Смолян “Пуякът” от Мрожек, НАТФИЗ “Кр. Сарафов” “Тартюф” от Молиер, НАТФИЗ “Кр. Сарафов” “Хубавата Клара” от Фасбиндер, ДТ - Благоевград “Господин Паул” от Танкред Дорст, Малък градски театър “Зад канала” “Олеана” от Мамет, Фестивален център – Варна “Delete” от Баурезима, Театър “София” “Женитба” от Гогол, Срумица /Р.Македония “Ревизор” от Гогол, ДТ - Благоевград “Господин Колперт” от Гизелман, ДТ - Стара Загора “Закуска, обяд, вечеря” от Мошина, ДТ - Благоевград „Боговете” от Георги Данаилов, Сатиричен театър “Еснафска сватба” от Б.Брехт, Срумица /Р.Македония “Женитба” от Гогол, ДТ - Пазарджик “Онзи, който се хили” от Венцислав Кулев, Народен театър „Иван Вазов” Автор на музика за театрални постановки и филми. Награди: “Ревизор” – награда на публиката на Театралния фестивал в Благоевград Награда за съвременна композиция на Академичния конкурс за Камерна музика Лауреат на конкурса “ Иван Спасов” за съвременна българска музика. фотограф - Симон Варсано Репортаж на Виолета Ашикова - БНР, програма “Хоризонт” Премиера на „Максималистът” от Станислав Стратиев в Сатиричния театър - репортаж на Светла Милчева за БНР, програма “Христо Ботев” http://www.satirata.bg/images/uploads/postanovki/Maxim.jpg {weblog_url} 2010-15-12T11:33:45+00:00 http://www.satirata.bg/postanovki/calendar-girls/ http://www.satirata.bg/postanovki/calendar-girls/#When:08:38:42Z от от Тим Фърт „Календарни момичета” е забавна английска комедия, вдъхновена от действителна история. Традиционно дамите от Женското дружество в градчето Нейпли са ангажирани с благоприлични, скучни и понякога глупави занимания. Но по-същественото от участието им в конкурси за пайове и обменянето на рецепти за мармалади е, че тези жени държат една на друга и се подкрепят. Когато съпругът на Ани умира от рак, те решават да съберат пари за нов диван в болничната чакалня като направят „алтернативен” календар. Различното този път е, че зад обичайните чайници, плетки и цветя дамите, преодолявайки свян и предразсъдъци, позират разсъблечени. Неочаквано проявените смелост и оригиналност им носят световна слава, а печалбата от календара надминава и най-дръзките им мечти. Тим Фърт е роден 1964 г. Израства в Уорингтън, Северозападна Англия. В юношеските си години се увлича по писането на песни. Докато учи в Кембридж, Тим Фърт среща режисьора Сам Мендес, който поставя някои от ранните му драматургични опити. След това е поканен от Алън Ейкбърн да работи в Stephen Joseph Theatre, Scarborough. Първата пиеса, която донася международно признание на Тим Фърт е „Островът на Невил” (1992), номинирана за наградите „Evening Standard” и „Laurence Olivier”. През 2003 г. мюзикълът „Нашата къща”, за който MADNESS пишат музиката, е отличен с наградата „Laurence Olivier”. До момента Тим Фърт има написани 11 пиеси и продължава да е изкушен от музиката. През 2004 г. записва първия си албум „Безвреден флирт” и заедно с Уили Ръсел създават песни, които стават основата за музикалния спектакъл „С други думи”, обиколил цяла Англия. От 1993 г. Тим Фърт пише сценарии за телевизионни филми и сериали – комедии и детски предавания, които са отбелязани с множество международни награди. През 2003 г. два филма, чиито сценарист е Тим Фърт, са в челната петорка на британските класации - „Черна топка” и „Календарни момичета”. Днес „Календарни момичета” се нарежда сред петдесетте най-касовите и гледани английски филми. В него се снимат едни от големите дами на английското кино - Хелън Мирън и Джули Уолтърс. Филмът печели наградата за най-добра британска комедия, а Хелън Мирън е номинирана за главна женска роля от „Европейските филмови награди” и от „Златен глобус”. През 2008 г. Тим Фърт преработва сценария си и в Лондон се появява сценичната версия на „Календарни момичета”. Спектакълът е оценен високо от зрителите и критиката. От 2009 г. започва невиждано по мащаб национално турне, което продължава и до днес. Пиесата има награда „What’s on stage” за най-добра комедия и номинация „Laurence Olivier”. Горчива ирония е, че иначе забавният и увлекателен сюжет на „Календарни момичета” води началото си от тъжно събитие в малък град в Йоркшир. През 1998 г. петдесет и тригодишният Джон Бейкър се разболява от левкемия. Приятелките на съпругата му от местното женско дружество решават да издадат календар, за да съберат средства за Фонда за изследване на левкемията. Въпреки че Джон умира 5 месеца след поставянето на диагнозата, жените не се отказват от идеята, която го е веселяла в тежките дни на лечение. Те отпечатват календар, но не с традиционните илюстрации на пейзажи или снимки на ръкоделия, а с техни собствени разголени фотоси, по подобие на фотомоделите и кинозвездите. Смелите дами са на възраст между 45 и 65 години, със стабилни семейства, пораснали деца, а някои и внуци. Сред тях има общински служителки, рентгенолог, пилатес-инструктор, художничка, училищен администратор. Отзвукът от „екстравагантното начинание” е неочакван и мащабен. Дамите привличат вниманието на медиите, от цял свят пристигат писма в подкрепа на каузата. През изминалите години от продажбата на календара, издаването на нови негови версии и организирането на по-традиционни за едно женско дружество дейности, Благотворителният фонд, посветен на Джон Бейкър, печели над 2 милиона английски лири. Символ на  цялостната кампания става любимото растение на Джон – слънчогледът. фотограф - Симон Варсано Театрални пресконференции БНТ - “Артщрихи от седмицата” Смях и сълзи в „Календарни момичета” на Тим Фърт, и най-добрите актриси на Сатирата в премиерен спектакъл ”Актриси се събличат в Сатирата”, в. “Стандарт” Английски хумор и премерена еротика в „Календарни момичета” ”Време за жени в Сатирата”, в. “Труд” ”Почтени дами се събличат за гол календар”, в. “24 часа” ”Време за жени в Сатирата” от Яна Донева ”Благотворителност без задръжки” от Деница Тодорова ”Две премиери на двата полюса - на трагедията и на комедията” от Борислав Костурков ”Почтени семейни дами взривяват консервативния дух” - в. “Дума” http://www.satirata.bg/images/uploads/postanovki/Kalendarni_1.jpg {weblog_url} 2010-10-11T08:38:42+00:00 http://www.satirata.bg/postanovki/test/ http://www.satirata.bg/postanovki/test/#When:08:27:26Z от от Елин Рахнев Млад мъж се явява на интервю за работа в просперираща компания. Какви ще са изискванията към него, пред какви изпитания ще бъде изправен той... В каква игра ще го въвлече интервюиращият го, докато моделира в съзнанието му представата за ИДЕАЛНИЯ СЛУЖИТЕЛ… Елин Рахнев е едно от най-популярните имена в новата българска литература. Автор е на пиесите „Боб”, „Фенове”, „Маршрутка”, ”Флобер”, ”Прозорецът на Йонеско”, „Кукувицата” и на книгите с поезия „Съществувам”, ”Развяване на минзухара”, ”Октомври” и „Канела”. Два пъти е носител на „Икар” за драматургия. Пиесите и стиховете му са преведени на повече от петнайсет езика.     Марий Росен е роден 1977 г. Завършва театрална режисура в класа на Стоян Камбарев и Юлия Огнянова в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” през 2000 г. Поставил е спектаклите: „Нещастните усилия на любовта” по Шекспир (Театър „Ла Страда”); „Лунни ангели” – авторски спектакъл (Театър „199”); „Жираф” - авторски спектакъл (Сатиричен театър); „Бели нощи” по Достоевски (Сатиричен театър); „Сесил” от Жан Ануи (Сатиричен театър); „О2” от Карл Джераси (Сатиричен театър), „Пластилин” от Василий Сигарев (Сатиричен театър). Марий Росен е инициатор и режисьор на пърформансите „Раждането на новото слънце”, изпълнен в Зимната градина на Външно министерство и „Бленуване”, представен в Голяма зала на Национална Художествена Академия. Заедно с режисьора Валерия Вълчева работят над проектите „200 000 години” - театрален пърформанс по Чехов, показан в изоставената сграда на бившия музей на Революционното дело; „Дълбоко високо” по текстове на Рембо и Метерлинк, игран в Параклиса на Националната Художествена Галерия; „Трагедия за Ромео и Жулиета”, създаден специално за GOATMILK Festival в село Бела Речка и „Хамлет”, осъществен в Националната Художествена Академия. Марий Росен участва като актьор в постановките “Дългият път на деня към нощта” (реж. Юлия Огнянова); „Януари” и „Три сестри” (реж. Стоян Камбарев); „Комедия от грешки” и „Битката” (реж. Димитър Недков); „Пинокио забранено за деца” (реж. Веселка Кунчева); „Радован ІІІ” (реж. Рангел Вълчанов); „Укротяване на опърничавата” (реж. Мариус Куркински).     Мисля си за Правилата, за Възпитанието. Мисля си за юздите на конете, за каишките на кучетата, за панелните кутийки. За онези тънки нишки, които ни приземяват, правят ни реални един спрямо друг, институционират ни, ако има такава дума. И обратно на това си мисля за Свободата, за Ирационалното. За Любовта на влюбения и ужаса от Самотата, за страха от Смъртта. Доколко можем да ги понесем на плещите си. И защо понякога искаме сами да си сложим юздите, стегнем каишите и свием в кутийка. За силата на Контрола и Самоконтрола и колко е трудно понякога да се освободиш. И накрая си мисля за една Усмивка, която остава. Марий Росен   ”Тест” на Рахнев ни доказа, че още сме Хора” от Яна Донева ”Чрез отметки към прогрес” от Деница Тодорова ”Стоянка Мутафова разцелува Елин Рахнев” от Албена Атанасова, в. “Стандарт” БНТ - “Тест в Сатирата” ”Тест”, Програмата Елин Рахнев тества границите на човешката устременост Рецепта за култура, BNTSat http://www.bbt.tv/sutrin_s_bbt#video_4370 ”Корпоративни прелести - “Тест” на Марий Росен и Елин Рахнев в Сатиричния театър” от Елена Пенева, в.”Капитал Light” ”Разум и чувства Марий Росен - време е да запомните това име, еднакво подходящо за режисьор, актьор или музикант” от Биляна Димова, в.”Капитал Light” фотограф - Симон Варсано   http://www.satirata.bg/images/uploads/postanovki/Test22.jpg {weblog_url} 2010-10-10T08:27:26+00:00 http://www.satirata.bg/postanovki/carnaval/ http://www.satirata.bg/postanovki/carnaval/#When:09:37:08Z от от Камен Донев Шест двойки – едни току-що запознали се; други, преживели първата искра на привличане; трети, срещнали се отново след години... Всички те преоткриват радостта от живота и надеждата за ново начало, които любовта провокира. Текстът се поставя за първи път. фотограф - Красимир Арабаджиев   http://bnt.bg/bg/news/view/38446/karnaval_v_satirichnija_teatyr http://www.vsekiden.com/78151”Смешно-тъжен “Карнавал” се разиграва в Сатирата” от Яна Донева Камен Донев събира 6 двойки в “Карнавал” http://www.programata.bg/?p=39&l=1&c=1&id=61418 ”Шест сцени за любовта” - Светлана Панчева, в. “Дума” http://www.satirata.bg/images/uploads/postanovki/TEATRO_2_134.jpg {weblog_url} 2010-16-03T09:37:08+00:00 http://www.satirata.bg/postanovki/baldahinyt/ http://www.satirata.bg/postanovki/baldahinyt/#When:08:06:04Z от от Сидони - Габриел Колет Кои са ключовите моменти в живота на една семейна двойка? Първата брачна нощ, раждането на първото бебе, първата изневяра, първото осъзнаване, че децата вече са големи, първите съмнения какво са ни отнели годините заедно… Под балдахина на спалнята си Тя и Той преминават през различните етапи на брака, концентрирайки ги в ярки като фойерверк сцени. В комедията на Сидони – Габриел Колет типично френската словесна изтънченост се преплита с финото чувство за хумор, за да извлекат есенцията от един 35 годишен семеен живот. Сидони - Габриел Колет (1873 - 1954) е едно от най-големите явления във френската литература от първата половина на ХХ век. Писател, драматург, актриса, скандална в личния си живот, брилянтна в творчеството си, тя е титулувана „Кралица на френската словесност”. За нея Кокто казва: „Без да принадлежи към която и да била литературна школа, бягайки от тях, както бягат децата от училище, Колет успя да натрие носа на всички школи.” Творчеството на Колет поразява с многообразието си – изящни новели-миниатюри, психологически романи, философска проза в дневници, поетически портрети, книги с пътешествия, киносценарии, критически статии, пиеси, либрета. За 54 години творческа дейност Колет написва 50 книги с художествена проза и 4 тома статии, посветени на театъра. Колет е наградена с ордена на Почетния легион, избрана е за член на Кралската академия в Белгия. През 40-те и 50-те години редица нейни произведения се драматизират и поставят в театъра, екранизират се в киното. През 1945 г. Колет става първата жена член на Академията „Гонкур”, а след четири години и неин председател.   фотограф - Симон Варсано   Тайни от брачното ложе Съпрузи опъват балдахин в Сатирата ”Хумор и страсти под балдахина”, в. “Дума” Залага ли капани семейният живот? ”Сатирата вдига завесата на съпружеския живот” - Лиляна Караджова, в. “Новинар” ”Той и Тя зад завесите на балдахина” от Славина Илиева - Сю http://www.programata.bg/?p=39&l=1&c=1&id=58278   http://www.satirata.bg/images/uploads/postanovki/Baldahinat_3.jpg {weblog_url} 2009-02-12T08:06:04+00:00 http://www.satirata.bg/postanovki/harakteri/ http://www.satirata.bg/postanovki/harakteri/#When:09:29:14Z от от Камен Донев В „Характери” две семейства водят бурен съседски живот. Подкрепят се в моменти на страстни разправии, заедно са в мигове на възход и радост, сродяват се, редят софри, разкриват дълбоко пазени тайни… Семействата на оперната певица Лукреция и нейния съпруг Мецан, на военния Янко и бившата стюардеса Жана ни разсмиват с неочаквания поглед върху баналностите на ежедневието, но и напомнят, че в живота на всеки се случват чудеса и ярки събития.  Героите са чешити със съзнание за неповторимост и лично величие, запомнящи се като индивидуалност и същевременно допълващи се в цветна картина. Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Програма “Култура” на Столична община.   Камен Донев е роден през 1971 г. в град Русе. Осем години активно се занимава с фолклор в танцов ансамбъл „Найден Киров”. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев. От 1994 г. до 2009 г. е актьор в Театъра на Българската армия. Изиграл е над 40 роли в театъра и киното, сред които Нягул в „Греха Куцар” по Йовков, Агамемнон в „Агамемнон” по Есхил, Войцек във „Войцек” от Бюхнер, Дмитрий Карамазов в „Братя Карамазови” по Ф.М.Достоевски, Троил във “Война и блудство-блудство и война” по “Троил и Кресида” на Шекспир, Зарко в “Бая си на бълхите“ от Боян Папазов, Бърнард Найтингейл в “Аркадия“ от Том Стопард, Дон Жун и Критикът в спектакъла на Теди Москов “Комедия на слугите“, Стенли Ковалски в „Трамвай Желание” от Тенеси Уилямс, Хелмер в “Куклен дом” от Ибсен, Петручио в „Укротяване на опърничавата” от Шекспир. Работил е с режисьорите Крикор Азарян, Галин Стоев, Теди Москов, Николай Ламбрев, Красимир Спасов, Стоян Радев. Камен Донев е автор на повече от 30 драматургични творби, най-известните сред които са: “Обърнете внимание”, “Четири чифта пагони“, “Почивен ден”, “Мартин, Данчо и майка им”, “Средиземноморци”, “Самолетът беглец”, “Живот и здраве». Номиниран е за драматургия с наградите „Икар”, „Аскеер”, „Елиас Канети”. Камен Донев създава авторски постановки и хореографии, има участия в международни театрални фестивали. Моноспектакълът му “Възгледите на един учител за народното творчество” е безспорното театрално събитие от 2007 г. насам. Спектакълът е с награди от Чудомировите празници – Казанлък, Международен фестивал „Друмеви театрални празници” – Шумен, Международен театрален фестивал “BGMOT”  – Габрово, Национален фестивал на малките театрални форми – Враца 2008, „Балкански театрални европортрети” – Благоевград, Международен театрален фестивал „Золотой Витязь” – Москва.   Новият спектакъл на Камен Донев с премиера в Сатиричния театър, интервю по бТV http://news.data.bg/8/lifestyle/116151/семейни_драми_народна_музика_и_много_с ”Чешити в Сатирата” - Албена Атанасова, в. “Стандарт” ”Шекспир на простолюдието” - Ирина Гигова, в. “Новинар” Запис от пресконференцията по повод премиерата на “Характери” Семейни драми, народна музика и много смях Кратки проблясъци на безумие: Характерите на Камен Донев   фотограф - Симон Варсано   http://www.satirata.bg/images/uploads/postanovki/Harakteri_26.jpg {weblog_url} 2009-01-12T09:29:14+00:00