Животът, макар и кратък

от Станислав Стратиев

Това, което се случва на архитект Стилянов, може да се случи на всеки от нас. На мен, на теб… Искаме да бъдем свободни, да бъдем себе си, да живеем според убежденията си, да преодолеем страхове, комплекси и социални навици, но все се намират причини, които ни карат да отстъпваме, да премълчаваме, че тънем в нелепост и абсурд, в мизерията на своята безсмисленост и дребна хитрост… Не е лесно да бъдеш почтен и честен в общество, в което почтеността, честността и уважението към отделния човек не са общоприети ценности. Арх. Стилянов иска да постъпи така, както му диктува събудилата се в една прекрасна утрин негова творческа и гражданска съвест. Той е въодушевен от решимостта си, започва да изпитва непознатите до този момент наслади на самоуважението. Той тръгва окуражен и свободен към заседанието на експертната комисия, където този път ще им каже цялата истина…Но му се скъсва копчето на панталона… Може ли едно копче да провали един красив порив?

Василена Радева е родена на 23 юли 1982 г. в Провадия. Завършва специалността „Режисура за драматичен театър” (клас на проф. Пламен Марков) в НАТФИЗ «Кр. Сарафов» през 2006 г. Първата й постановка е „Вампир” от А. Страшимиров в ДТ-Стара Загора (2005; номинация за наградите „Икар 2006” за режисьорски дебют). Следват „Сестри” от Л. Разумовска в ДКТ-Шумен (2008), „Тунелджии” от Д. Дюинс в Артхостел „Usually we spend our time in the garden”, София (2009), „Грозният” от М. фон Майенбург в Театър „София” (2009), „Малкият принц”от Ант. дьо Сент Екзюпери (социален проект за деца с ментални и физически увреждания), с. Паталеница (2009), „Нордост – Приказка за разрушението” от Т. Бухщайнер в Младежки театър – София (2010; награда „Аскеер 2010” за изгряваща звезда; награда „Икар 2011” за най-добър спектакъл; награда за изкуство „Стоян Камбарев”), „Карнавал.com” от Ж. Галсаран в Младежки театър – София. Василена Радева е режисьор в Сдружението за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“, чийто пилотен проект е Protext (сценични четения в несценични пространства на нова европейска драматургия). Участвала е в международни режисьорски ателиета и семинари в Германия и САЩ.

Когато ти е трудно да кажеш нещо за едно произведение, опитай да разсъждаваш върху заглавието му. То е екстракрът, събран от автора – отправната или финална точка, която той е дал на творбата си. А в нашия случай заглавието е многоточие... „Животът, макар и кратък“...
Всеки може да го продължи сам, но никой не може да го оспори. Такава е тази пиеса, писана преди двадесет и пет години, дано такова да бъде и нейното представяне днес! Докато репетирахме, ние мислихме за Живота като за бунт срещу собствената ни апатия и склонност към комформизъм. За Живота, който макар и кратък, иска да бъде запомнящ се живот. И за човешкото ни време, което тича и си играе с нас като дете, понякога спира, понякога се връща, понякога седи на две пространства едновременно, понякога просто изчезва...
Василена Радева

фотограф - Симон Варсано

Интервю на Донка Стамболийска и Людмила Железова с Василена Радева за “12 + 3”, програма “Хоризонт”, БНР

”Василена Радева: Екипът на “Животът, макар и кратък” е със средна възраст под 30 години”, в. “24 часа”

”Овации за Стратиев в Сатирата “Максималистът” и “Животът, макар и кратък” възродиха великата ирония” - Албена Атанасова, в. “Стандарт”

”История с (без) копче” - Деница Тодорова

”Падащи панталони вкарват герой на Стратиев в кафкиански абсурд” - Ирина Гигова, в. “Новинар”

”Хитове на Стратиев в Сатирата” - Васил Балев, в. “Труд”

Репортаж по БНТ, “Денят започва с култура” за премиерата на “Животът, макар и кратък”

”Сатиричният театър стартира сезон 2011-2012 г.” - Борислав Костурков

”Стратиев се върна в Сатирата” от Патриция Николова, в. “Труд”

пресконференция “Животът, макар и кратък”

отзив за “Животът, макар и кратък” в “Програмата”