Смея да кажа, че познавам добре текстовете на Станислав Стратиев. Той е мой любим автор. За величината на неговите произведения няма смисъл да се говори. Те са изключително силни и дълбоки. Постановката ми хареса, спазени са стилът и текстът. Приятно съм изненадан от играта на младите актьори и ще се радвам ако пиесата достигне до сърцата и умовете на колкото се може по-широк кръг зрители. Успех!

Останах разочарована от постановката. Чела съм пиесата на Стратиев и тя наистина е чудесна. Текста в пиесата е съкратен и въобще на се разбира, защо името на пиесата е “Максималиста”. Текста на Собственика на куче е съкратен в частта, където разказва собствения си живот и как е станал “желаещ гражданин” в цирка, с когото да правят номера. Собственика на куче казва на Славчо: “Не дай, Боже, да сте максималист, с вас е свършено. Максималистите днес живеят лошо. Ако въобще живеят. А вие сте от най-лошите максималисти, нравствените.” Текста на 3-та и 4-та картина от Второ действие въобще липсва в постановката. Там Ваня посреднощ влиза в гардероба от където се чува смях и Славчо ревнува. Съответно Ваня се прави на сомнамбул. Ваня подлъгва Славчо да оберът спестовната каса. Той с нежелание се съгласява и те го правят, но Свавчо разбира за лъжата на Ваня, която тя самата си признава. Финала е, че след като са обрали парите Ваня отново посреднощ влиза в гардероба. Славчо става след нея от леглото и поставя чантите с парите до вратите на гардероба, слага динамичен патрон с часовников механизъм вътре и пуска механизма. Излиза от стаята, а в тъмното се чува само отчетливото ритмично цъкане. Финала в постановката е много различен, като въобще не се разбира кривенето на тялото и лицето на актьора играещ Славчо. Може би показваше лудост. Слаба постановка, много добри актьори.